Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
— Казва, вие велик махут — преведе колебливо индопалският Непобедим. — Голям ездач на света.
— Не — поправи го Йоме. — Той пита. Иска да разбере: дали Габорн е Земния крал!
И преди някой да реагира Йоме посочи Габорн и извика силно:
— Да. Той е великият ездач. Раджа махут.
Великанът я зяпна умислено. Всички главанаци примижаха към Габорн. Изгърбиха се, отпуснаха челюсти и зъбите им се оголиха, но не заплашително. Останаха в тази поза няколко дълги мига. След това дванайсет от тях поеха на дълги отскоци на запад, към планините Хест.
— Къде отиват? — попита Габорн.
На Йоме й хрумна само един възможен отговор. Той гласеше, че дивите главанаци обитават Хест. Тези навярно се връщаха у дома. Другите десет останаха на място и гледаха напрегнато Габорн, както куче гледа господаря си, когато излиза от стаята. Беше ясно, че се канят да го последват.
Габорн попита хората си:
— Цял Карис чака. Смеем ли да вземем тези гиганти с нас?
— Е, щом нямаме танцуващи мечки в свитата, и те ще свършат работа — отвърна Бинесман.
Всички се разсмяха на шегата му и рицарите продължиха, заобикаляйки грамадата мъртви коне. Десетимата великани тръгнаха в строй в края на колоната, зад товара със силарите.
Габорн продължи да язди няколко минути в мълчание. Йоме забеляза бръчки на тревога по челото му.
— Не ми правиш услуга, като лъжеш — прошепна й той. — Дори да е само един главанак.
— Лъжа ли? — учуди се Йоме.
— Каквото и да съм сега, вече не съм Земен крал. Няма да предам надеждите им. Доверието им.
Тя разбра, че провалите му го измъчват. Разбра с какво усилие се мъчи да устои на трудностите на деня. Обичаше го заради искреността му, заради чувството му за приличие и чест.
— Ти все още си Земния крал — каза тя. — Земята те помоли да изпълниш една задача. Силите ти може да са се смалили: но задачата си остава: да спасиш хората си.
Помисли дали да не му каже за сина, който носеше в себе си. Искаше да е силен, а не знаеше дали това ще помогне. Но в момента го разкъсваше чувство за вина и безполезни самообвинения. Затова Йоме реши да не го обременява допълнително със знанието, че носи детето му.
— Права си — промълви той. — Хората ми се нуждаят от крал. Дори Земята да не отвръща на призивите ми, хората ми все пак имат нужда от своя крал.
Габорн затвори очи и лицето му се отпусна.
После вдигна брадичка и когато я погледна, в очите му имаше решителност и сила. Ноздрите му се бяха разширили, а погледът му едновременно я задържаше, виждаше през нея, приемаше я и властваше над нея. Беше поглед, излъчващ безкрайна мощ.
— Милорд? — промълви Йоме и затаи дъх. Знаеше, че е учил мимикрия в Стаята на лицата. Но превъплъщението, което бе претърпял, бе удивително.
Защото в този миг, въпреки всякакво съмнение, което Габорн бе споделил, и въпреки че беше лишен от земните си сили, тя за пръв път осъзна, че гледа лицето на Земния крал.
Начален урок по магьосничество
Хората наричат четирите сили Земя, Въздух, Вода и Огън. Тези названия са съвсем добри за простосмъртните, но само магьосниците знаят истинските им имена. Ние ги назоваваме само в час на превелика нужда и понякога за своя гибел.