Родена магьосница

— К’во става тука?

— Боренсон си е загубил топките — каза един рицар, — а Бинесман ще му посади нови.

Няколко души се изсмяха. Шегата беше зла и Мирима се навъси.

— Сериозно? И кога ще може да язди отново? — попита рицарят.

Бинесман се обърна бесен към тълпата.

— Вие за това ли сте дошли? — кресна им той. — Нима децата на Земята стоят тук на святата пръст и се подиграват със Земята?

Мирима беше сигурна, че рицарите не го правят от зъл умисъл, но Бинесман се беше ядосал. Той се изправи в цял ръст и ги изгледа толкова сърдито, че воините заотстъпваха. Но по-интересното беше, че всички започнаха да се отдръпват от рицаря, пуснал жестоката шега — сър Пренхолм от Хиърдън.

— Как смеете! — сопна им се Бинесман. — Нищо ли не научихте през последните няколко дни? Нямаше да устискате пред Сияйния на мрака, но Мирима, тази жена тук, която по това време нямаше и един от големите ви дарове на мускул, на гъвкавост или на жизненост, го порази с голи ръце. Вие с всичките си дарове не можахте да устоите пред халите при Карис — но Габорн призова червей, само един червей, и изкорени цялата халска орда!

— Как можете да се съмнявате в Силата, на която служа? — почти викна Бинесман. — Няма нищо пречупено, което да не може да се поправи. Няма болен, който да не може да се изцери. Земята ви е създала. Тя ви дава живот от миг за миг. И в тази свята долина, сър Пренхолм, аз мога да забия суха пръчка в земята и утре до заранта от нея ще порасте по-добър човек, отколкото сте вие!

Мирима се дръпна назад, уплашена. В нозете на чародея започна да се сбира зелена мъгла, от него се излъчваше сила. Въздухът придоби вкус на мед, смесен с мириса на мъх и стари корени.

Сър Пренхолм пребледня и се разтрепера, останал съвсем сам.

— Моите дълбоки уважения. Това беше само шега.

Бинесман посочи Боренсон и изрева:

— Кълна се в Силата, на която служа, че този евнух тепърва ще има деца!

Мирима не беше очаквала такъв дар. Дори не беше вярвала, че е възможно. Но Пренхолм бе предизвикал гордостта на Бинесман. Дори чародеят да можеше да възстанови мъжа й, Мирима знаеше едно: всяка магия си има цена. Деянието на Бинесман щеше да има цена.

Рицарите и благородниците стояха като сгълчани деца и никой не смееше да продума.

Бинесман взе купата с меда и билките и ги разсипа в зелената мъгла около краката си, а после се наведе и омеси щипка пръст.

Погледна към трупащата се тълпа и подаде купата на Мирима.

— Това го отнеси при реката. Там ще коленичиш и ще направиш руната на изцеряването във водата, седем пъти. После гребни с шепа във водата и я разбъркай със сместа. Измий мъжа си. След час ще е готов за езда.

После се наведе до ухото й и прошепна:

— Но за такава тежка рана ще е нужно повече време, докато се изцери — ако изобщо се изцери.

— Благодаря ти — отвърна Мирима с разтуптяно сърце. Пое внимателно купата, за да не я разлее, и я постави на капрата.

Подкара фургона покрай каменния зид в градината на хана; после — по улицата надолу, където течеше бързеят между елшите. Листата блестяха златни и слънчевата светлина огряваше стволовете със сребристите си лъчи.