Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— В такъв случай да вървим! — извика Маклаклън. — И да пристигаме по-скоро в Гаристън.
Мъжете наскачаха по конете си. Ейдриън се обърна към своята повереница, но тя вече бе яхнала кобилата си.
Яздиха в мълчание. Времето измина неусетно.
След като излязоха от поредната гориста местност, се озоваха в обширна долина. Тогава пред тях изникна Гаристън, кацнал на един хълм. Приличаше на приказния Камелот на светлината на залязващото слънце. Богати земи, осеяни с къщи, обори и плевници, ограждаха заобиколената от ров крепост, която като че ли блестеше на фона на яркозелените и златни цветове на полята. Самата река беше включена в плановете на замъка, благодарение на което водата в рововете не беше застояла, а течаща. Кралят бе изпратил вестител още преди няколко дена, затова вече ги очакваха, а големият подвижен мост бе спуснат.
Ейдриън се улови, че оглежда преценяващо мястото. Кралят го бе уверил, че това е завидно наследство и сега младият мъж имаше възможността да се убеди лично в правотата на думите му. По полегатите хълмове в далечината пасяха стада овце, пред смаяния му поглед се разстилаха стотици акри плодородни земи. Крепостта изглеждаше в прекрасно състояние. Нямаше търпение да влезе вътре. Несъмнено Гаристън осигуряваше на Едуард множество тежковъоръжени конници и богати доходи. Феодалната система беше проста. Крепостните селяни обработваха земите на своя господар. Част от продукцията отиваше за него, част — за краля. В замяна господарят защитаваше своите крепостни, а кралят управляваше страната и очакваше от своите рицари-земевладелци и благородници да му служат. Екипировката беше скъпа, конете — също, добрите доспехи можеха да разорят човек. Така че владение като Гаристън наистина беше богато възнаграждение.
Графинята се оказваше добра партия.
Едва сега си даде сметка, че тя яздеше до него и също като него се взираше, силно заинтригувана, в това, което ги заобикаляше.
— Английският ви баща ви е оставил наистина впечатляващо наследство!
Даниел се обърна към него, вдигнала високо брадичка.
— Представям си колко ви изкушава. Вечно ще съм благодарна, че сте толкова влюбен в лейди Джоана!
С тези думи пришпори кобилата си и препусна напред.
Ейдриън изруга наум и я последва. Конят й беше действително бърз. Тя се понесе из полята, мина през няколко стада овце и стигна моста, където забави съвсем леко. Вече в обширния двор на крепостта Ейдриън скочи от жребеца си и се приближи до нея, за да я свали от седлото, независимо дали искаше помощта му.
През източната порта в този миг към тях се спусна висок слаб мъж с набраздено от бръчки лице и гъста сребриста коса.
— Милорд, миледи, добре дошли!
Това бе сър Такъри Милтън, дългогодишен иконом на Гаристън. Маклаклън го познаваше. Той беше лоялен, интелигентен и проницателен, съвършеният управител за едно такова богато владение.
Видя, че Даниел се усмихва на стария иконом и го поздравява с радост — очевидно го бе харесала инстинктивно. Докато я наблюдаваше, се почувства неловко, тъй като установи колко опасна е усмивката й. Един ден тази усмивка щеше да кара мъжете да правят неща… които иначе не биха правили.
— Добре дошли, добре дошли! — повтаряше сър Такъри. — Дълго пътуване, нали, миледи?
— Не чак толкова! — отвърна бодро тя. — На краля му беше нужно много повече време, докато реши да ме изпрати тук!
— В такъв случай елате, огледайте и разучете това прекрасно място. Милорд Маклаклън, ако вашият оръженосец се погрижи за мъжете, младият Джейкъб ще може да обърне внимание на дамите. А аз ще ви разведа из замъка.
Ейдриън кимна, нареди на Дейлин да се погрижи за настаняването на хората, след което последва сър Такъри и Даниел. Голямата зала, която заемаше целия приземен етаж на източната кула, беше наистина достолепно място, По стените висяха тежки гоблени, мечове, пики, алебарди, боздугани и ножове. Край входа бяха поставени две бойни ризници, а в другия край, от двете страни на голямото каменно огнище, две ризници за турнир. Пред огъня се издигаше тежка, богато украсена с дърворезба маса, заобиколена със столове от златен дъб. Пред нея бе застлан скъп килим от кожи. На масата имаше поднос с вино. Сър Такъри наля чаша на младия мъж, който стоеше усмихнат и очевидно доволен от обстановката.
— Прекрасна зала!
— Така е — съгласи се старецът. — Елате да видите и господарските покои.
Тръгнаха по широкото стълбище. Икономът театрално отвори някаква врата.