Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Следващото, което ще ми кажеш, ще бъде, че възнамеряваш да си вземеш земя тук и да останеш до края на живота си да я работиш.
Нещо в тона й засегна Рене.
— Кой знае? Може това да ми хареса. Може да предпочитам да бъда далеч от властници, да създам собствено имение в тази девствена земя.
— Да живееш в дървена къща, да се бориш с бурите и наводненията и палещото слънце? Треските и непрекъснатите промени? Москитите и змиите, бълхите и всякакъв вид жилещи и хапещи насекоми?
— Мислиш, че не мога?
— О, можеш, ако наистина го поискаш. Проблемът е, че много малко хора го искат.
Беше странно, но тази идея, която никога не му беше хрумвала досега му се стори в момента привлекателна. Знаеше, без съмнение, че щеше да хареса предизвикателствата на новата земя. За него би било голямо удоволствие да изтръгва живот, а може би и състояние от нея при обстоятелствата, които тя беше описала. Това, разбира се, беше ако решението да приеме предизвикателството зависеше от него, ако беше позволено. Но не беше.
— А ти? — попита той със забележима ирония. — Ще продължаваш ли така да търгуваш с Бретонови? Никога ли не си мислила да си построиш дом?
Тя му отправи предизвикателен поглед.
— Мисля да спечеля достатъчно собствена земя.
— И кой ще я обработва?
— Аз! — отговори твърдо тя. — Или ще си наема един-двама негри да ми помагат.
— Няма да имаш проблем да си намериш съпруг, който да върши работата и да надзирава робите.
— Да, и да продаде всичко зад гърба ми или да го пропие. Виждала съм го преди.
— Как е станало така, че имаш такова лошо мнение за брака? Или за мъжете? — Любопитството му беше искрено, въпреки че въпросът беше зададен с цел.
— Да кажем, че примерите, които съм виждала, са били впечатляващи.
— Благодаря — каза той със сух тон.
Тя му хвърли бърз поглед през ресниците си и погледна настрани.
— Нямах предвид теб.
— Бих искал да повярвам. А какво ще кажеш за брака на родителите си? Не ми се вярва да е бил лош, щом си създадена от него.
Комплиментът беше смущаваш и тя реши да не му обърне внимание.
— Баща ми успя да проиграе зестрата на майка ми, наследството й и много повече, преди да бъде позорно изгонен в колонията. Майка ми умря от последвалите лишения и от срам.
Докато говореше й хрумна, че няма голяма разлика между Рене Льомоние и баща й. Рене не само беше изгнаник, но и притежаваше нещо от бащиния й разпътен маниер. Имаше и други прилики — хубавите дрехи, плътските развлечения в Париж, двусмислените намеци…
— А Бретонови? Чак такъв висш образец ли са за теб, че остана с тях?
— Те ни прибраха, майка ми и баща ми и мен, когато нямаше къде да отидем. Винаги са били добри с мен, почти като семейство. Ако ги напусна, няма да си имам никого.
— Можеш да имаш мен, ако се оставиш на грижите ми. — Той направи предложението, после зачака с някакъв трепет.
— Наистина ли? И за колко време? Докато се отегчиш от мен? Докато се върнеш във Франция? Не, благодаря.
— Поне си учтива.
Би било удобно да играе ролята на пламенен любовник, възнамеряващ да опита отново прелестите й. Докато тя оставаше непреклонна, той спокойно можеше да използва преследването й — непрекъснатата обсада на крепостта — като извинение за внезапния си интерес към търговията. Какво щеше да прави, ако тя капитулира — не знаеше. Една жена наблизо щеше да бъде голяма пречка. Не че виждаше причина да се тревожи. Очевидно не беше особено привлекателен за Сирен. Имаше хора, които, той не се съмняваше, ще се зарадват, ако някога научат за нейното отношение към него. Без съмнение това беше подходящо покаяние, добро за душата, независимо от ефекта върху суетата му.
Сирен изучаваше лицето му изпод миглите си. Беше ли наистина като баща й? Нямаше външен признак — само репутацията, която двамата мъже си бяха създали, изискаността и наказанието, което правителството им беше наложило — дотук свършваше приликата.
Или не? Какво всъщност знаеше тя за Рене? Почти нищо. Освен слухове и сплетни. По време на престоя си на корабчето беше казал малко за себе си, а порядките, които действаха в колонията по отношение на миналото на хората не позволяваха да се задават много въпроси. Възможно ли бе недоверието й спрямо Рене да се корени в спомена за провала на баща й? Не искаше да мисли, че е била толкова несправедлива.
Беше ли наистина? Сега й се предоставяше възможност да разбере дали е права. Разпитвайки я за нейния живот, той и даваше възможност и тя да направи същото.
Тя се премести леко, като се отдръпна, за да може да гледа лицето му.
— А ти? Изглежда, че докато аз се интересувам твърде малко от мъже, то ти харесваш жените твърде много.