Кралицата на ангелите

— Той вече даде своето разрешение.

Този отговор толкова изненада Мартин, че го накара да млъкне за момент.

— Ще се погрижа да получите всичко, което ви е необходимо като информация за него при пристигането ви.

Известно време Бърк остана неподвижен, вперил поглед в пустия монитор с изпразнено от мисли съзнание, триейки с ръце коленете си. Сетне стана и се приближи до прозореца с изглед към мизерията на Ла Хола. Погледът му обаче не я забелязваше. Замечтан за отминалите дни на слава и величие, бе устремил взора си към Монументите и кварталите по крайбрежната ивица.

Беше започнал да харесва Ла Хола. Вече нямаше амбицията да се върне в Монументите или — пази Боже — в Гребените на Лос Анджелис. Въпреки това, ако всичко се развиеше според плана, той щеше да замине много далеч оттук. Щеше да бъде в Страната на Съзнанието, заедно с Карол.

— Имам избор. Мога да приема всичко това като приключение — изрече той на глас. — А мога и да се страхувам.

Мартин прочете етикетите по лавицата, след това събра всички необходими блокове и дискове с информация и понечи да излезе. В последния миг, може би в изблик на параноя, му хрумна да накара домашния секретар да се обади на адвоката му и да съобщи за станалото в случай, че не се прибере до няколко дена.

Точно в уреченото време до него спря мастиленосиня частна кола с размерите на минибус. Вратата й се отвори и той се намери в луксозно купе, облицовано със сиво кадифе. Автомобилът безшумно и бързо си пробиваше път през пъстрата тълпа жители на Ла Хола, които се бяха запътили на обяд. Скоро той се добра до федерална нанострала номер пет и се отправи на север.

В продължение на десет минути колата се промъкваше между шахматно разположените кооперации, извисяващи се като канари от двете страни на магистралата до Карлсбад. Този символ на лукс от края на миналия век сега даваше приют на онези, които живееха под обърнатата пирамида на Карлсбад. Малко след пирамидата колата излезе от наностралата и пое по гладък бетонен път, който се изкачваше между хълмовете, по които бяха накацали хасиенди, вили, джамии, стъклени куполи, сини покриви, наподобяващи морски вълни далеч от океана, миниатюрни езера, игрища за голф, наполовина тухлени, наполовина изградени от дърво старинни имения, напомнящи постройките от епохата на Тюдорите. Потънали в разкош, тук живееха представителите на старите аристократични родове, които не желаеха да привличат вниманието към себе си, както би станало, ако живееха в близост до Монументите или в известните с буржоазните си претенции селища по крайбрежието.

Гледана откъм океана, южната брегова ивица на Калифорния напомняше стена на огромен затвор или пък гигантска базалтова скала, захвърлена там от природата по незнайно каква причина. Там се намираше Руската колония, в чиито състав влизаха прогонените от родината типове, натрупали несметни богатства от безмилостната експлоатация на сибирските природни богатства, както и десетилетната търговия с алкохол в крайбрежните бистра; при тях бяха и колониите на китайците и корейците, които бяха предявили претенции към най-скъпите имоти прекалено късно. Имаше редица потомци на китайски кланове и династии от изтока, натрупали своите пари през века на петрола. Сега те продаваха парцели за космически суми на строителите на Монументите, сякаш и без тях не бяха вече достатъчно богати. Всички тези пришълци караха старите калифорнийски родове да се чувстват като застрашен вид в свят, където огромните Гребени и новостроящи се Монументи застрашително приближаваха преди тъй спокойния им район.