Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Той отстъпи встрани от вратата и галантно я покани с ръка. Преди да влезе Мери го прегърна нежно, стърчейки почти цяла глава над него. Той се притисна към нея, подуши за миг черната униформа, след това се откъсна с усмивка, разкриваща ситните му и равни зъби. Покани я да седне.
— Мога ли първо да направя малко упражнения за разпускане?
— Разбира се — увери я той с мек като кадифе глас. — Проблеми ли имаш?
— Извършено бе жестоко убийство, после участвах в акция срещу Селектори, а като връх на всичко ще трябва да ида до Овърсайт. Налага се да проверя нещо там.
Ърнест Хасида твърде рядко се интересуваше от информацията, разпространявана по Литвид мрежите, но това съвсем не значеше, че изпитва ненавист към модерните технологии. Архаичното му дървено бунгало бе пълно с първокласно оборудване, което често предизвикваше нейното възхищение. Той бе истински гений — умееше за една десета от цената да събере в хармонично цяло най-невъобразими електронни елементи. Машините му позволяваха да се наслаждава след един-единствен жест на творби, принадлежащи на световната музикална култура. Можеше да накара стените на дома си да се превърнат в оперни сцени, беше в състояние да доведе истински динозаври, примигващи зад прозорците на къщата. Умееше да извика ангели, пеещи приспивни песни, древни китайски мъдреци с дълги като пъпеши глави и умни очи, в бръчиците около които проблясва космически хумор.
Ърнест се върна отново при клавиатурата си като че Мери въобще не беше тук. Успокоена от присъствието му, тя започна да импровизира древния ритуален танц Тай-чи, който беше изпълнила и вчера сутринта, но този път с далеч по-голяма увереност и грация. Виждаше себе си като река, море, проливен дъжд, който се спуска над града. Замирайки в равновесие, остана неподвижна още миг, после отвори очи.
— Искаш ли нещичко за обяд? — попита той, обръщайки се към нея, след като беше включил сребристите видеостени. По тях се появиха изтерзани от болка, почти нечовешки лица, които започнаха да ги следят със студените си като парчета лед очи. Контурите им белееха с неонов блясък, цветовете им приличаха на детска драсканица с темперни бои. В едно от лицата на мястото на носа имаше череп на някакво животно — малко коте или куче.
— Какви са тези ужасии? — попита Мери.
— Чужда култура — отвърна гордо мъжът. — Заех някои черти от рисунките по сградите.
Чуждата култура беше негова специалност. В произхода си имаше смесена кръв от японци, мексиканци и европейци. В творбите му се редуваха багри, типични за изкуството на майте, и пастелните цветове на Япония. Между тях имаше и пейзажи, и произведения в стил поп-арт, които едновременно ужасяваха и екзалтираха зрителя. Мери би харесвала Ърнест, дори ако нямаше талант, но чрез него Хасида я допълваше изцяло. Смущаващото, обезпокоително, облагородяващо виждане за света бе пълна противоположност на спокойствието и реализма, така присъщи за нея.
— Говори ли ти се за това? — попита я най-сетне той, сядайки до нея в края на канапето, след което даде знак, че иска да им бъде донесена храна. Три от домашните му арбайтери, изобилстващи от плавни извивки и кубистични очертания в сиво и черно, се спуснаха към кухнята, която същевременно служеше за наноработилница.
— Навярно ще трябва да ида до Хиспаниола — рече тя. — Разрешителното ми е готово предварително. Подозираме, че извършителят на престъплението е избягал там.
— Какво е извършил?
— Осем убийства за една нощ.
— Горката Мери — подсвирна с уста Ърнест. — Зная колко тежко понасяш подобни неща.
— Мразя ги — отвърна тя.
— Прекалено силно съчувстваш на жертвите. Уж се опитваше да се отпуснеш, а още си напрегната.
Мери разпери пръсти и поклати глава.
— Не е гняв, а по-скоро раздразнение, безсилие — черните й очи потърсиха лицето му. — Как могат да правят такива неща? Как е възможно някой да стори подобно нещо?
— Не всички са като нас — отвърна Ърнест с тъжна усмивка.
Тя поклати глава.
— Ще открия кучия син, каквото и да ми струва това.
— Нима това не е гняв? — настоя Ърнест.
— Искам кошмарът да свърши. Ще ми се всички да започнат да се държат като възрастни, за да може обществото да оздравее.
Ърнест се засмя несигурно.