Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Ти си полицай, а вие сте като лекарите. Ако всички са здрави, никой няма да има нужда от помощта ви и ще останете без работа.
— Нямам нищо против. Ти… — Мери търсеше необходимите думи, но не откри нито една подходяща. Това бе рядък случай на проява на слабост, но не я притесняваше. Ърнест от две години насам беше нейната стена на плача. Той се справяше с ролята си на утешител съвсем спокойно. — Вече нямам време дори да обичам.
— Ако трябва да избирам между любовта и вкусния обяд, избирам второто.
— Ти готвиш много добре.
— От колко време не си спала?
— От много отдавна. Е, починах си малко и сега имам нова задача. Не се притеснявай! Чувал ли си за Емануел Голдсмит?
— Не.
— Той е известен писател, поет и драматург.
— Аз съм човек на визуалното изкуство, а не пишещ за Лит-мрежите.
— Той е заподозреният. Бил е известен. Жилището му се намира в подножието на Гребена. Смятаме, че без никакъв мотив е избил осем от своите последователи, все млади хора. Оттогава никой не го е виждал. Предполагам, че е в Хиспаниола. На бюрото му имаше покана от самия Джон Ярдли. Нали по-рано ми беше разправял, че познаваш някакви хора там?
Ърнест се навъси.
— Хич не ми харесва идеята ти да идеш там, Мери. Ако толкова искаш да научиш нещо за тамошните нрави, по-добре посети ведомствената библиотека на полицията. Сигурен съм, че ще намериш…
— Вече бях там. Но ми трябва мнението на някой тамошен, може би някой от подземния свят.
Ърнест примижа с едно око и призна:
— Познавам едни хора, чиито познати едно време работеха там. Не особено приятни личности. Не се доверяват никому.
— Би ми било много полезно да поговоря с тях. Можеш ли да го уредиш? — попита тя, докосвайки с опакото на ръката си брадясалата му буза.
— Те са непреминали терапия, безработни хора, които сигурно съвсем скоро ще бъдат обявени извън закона. Въпреки това с готовност ще се отзоват на молбата ти. Със сигурност ще представляваш интерес за тях. Единственият проблем е, че са тук по споразумението за достъп на наша територия, подписано от Рафкайнд. Хиспаниола ги изостави, когато стана провалът във Вашингтон. Страхуват се да не бъдат екстрадирани. Имиграционните власти и Селекторите са непрекъснато по петите им.
— Мога да си затворя очите.
— Сигурна ли си? Струваш ми се доста ядосана. Убедена ли си, че няма да ги арестуваш, екстрадираш или пратиш на терапия?
— Спокойно, умея да се контролирам.
Ърнест погледна към обезобразените си от наноматерия пръсти. Би трябвало да внимава повече с някои от материалите, които използваше.
— Кога искаш да се срещнеш с тях?
— Ако до утре не открия Голдсмит тук, в другиден тръгвам към Хиспаниола.
— Ще поговоря с приятелите си, но ако се окаже че нямаш нужда от тях, ще отменя срещата.
— Защо, някое и друго ухо в Сенките винаги би ми било полезно — възрази Мери.
— Повярвай ми, няма да ти се понрави да се срещаш с тези!
В този момент се появиха арбайтерите с подноси сандвичи, деликатеси и напитки.
— Мери, знаеш, че те обожавам и бих дал всичко, за да се омъжиш за мен — изрече Ърнест, докато се хранеха.
Мери се усмихна, след това потрепера.
— Нищо друго на света не ми се иска повече, ала не е нужно да се отказваме от амбициите си. И пред двама ни се откриват обещаващи кариери. Нека мислим за женитбата, едва когато стигнем върха.
Ърнест бе забелязал, че потрепери преди да му отговори и рече:
— Не се шегувай, защото току-виж съм забягнал с някоя друга. Май го казвам всеки път, нали — продължи той и си наля чаша тамариндо. Ърнест не употребяваше алкохол и не се дрогираше с наркотици.
Вдигнаха тост. Мери се загледа в чашата си.
— Май не е само това? Какво още не е наред? — изрече тихо Ърнест.
— Тео се обади.
— А, нервната Теодора — досети се Ърнест. — Сбъднала ли се е най-сетне съкровената й мечта?
— Вече за трети път я пренебрегват — поклати глава Мери.
— Нямах това предвид — уточни Ърнест.
— Какво тогава?
— Все ми разправяш, че сте приятелки, но на мен никога не ми се е струвало така. Тя копира всяко твое движение. Иска повече от всичко на света да бъде като теб, но не й се удава и тя ненавижда този факт.
— Нима? — Мери остава чашата на масичката.
— Пак ли плака на рамото ти?
— Обедите прекарани с теб са като правенето на любов. Искрено съжалявам, че не мога да остана по-дълго.
Службата за граждански надзор „Овърсайт“ беше разположена в първите осем етажа на търговска кула от началото на века в бившия квартал Бевърли Хилс. Чакалните на втория етаж не биха могли да имат особени претенции по отношение на интериора си. Бяха тесни, неудобни и слабо осветени.