Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Може ли човек да не бъде обзет от гордост в такъв момент! Най-скъпата инвестиция в историята на човечеството току-що даде своите плодове! Днес научихме, че във вселената има живот на поне още едно място освен нашата планета. Можем ли да останем същите след новина като тази? И като истински апотеоз на казаното дотук идва най-голямата сензация — конструкциите, за които АСИМП смята, че са останки от градове. Очакваме още данни и ще продължаваме да ви ги предоставяме, придружени с коментара на специалисти от целия свят.
Космическите ни телескопи потвърдиха съществуването на планети, много по-големи от Земята, кръжащи около далечни звезди. Не знаехме дали има планети с размери, близки до земните, но инстинктът ни го подсказваше. През 2017 г. пет нации, начело с технологичния гигант Китай решиха да обединят усилия в търсенето на отговори. Така се роди проектът за първата междузвездна сонда. Съединените Щати се присъединиха с не особено голяма охота към останалите пет държави, допринасяйки до голяма степен за развитието на проекта с богатия си опит в изследването на космоса. Изграден в орбита около земята, използвайки като носител най-голямата китайска орбитална платформа „Златна Зора“, се роди АСИМП — Автоматична Станция за Изследване на Междузвездното пространство.
Роджър Аткинс, старши изпълнителен директор на Майнд Дизайн, отговарящ за създаването на интелекта на АСИМП, изгради биоелектронен мислещ организъм, надминаващ многократно възможностите на човешкия мозък. Единственият недостатък на машината, както самият Аткинс заяви през 2035 г., бе липсата на Самосъзнание у машината.
(Запис от тогавашното интервю показва дребничкия, набит учен с леко прошарена коса)
„На нас не ни е необходимо да изпращаме изкуствен човек в Космоса. Мозъкът на АСИМП трябва да се справи по-добре от човешкия. Той е създаден специално за тази мисия. Не сме пропуснали поетическия аспект на съзнанието му, той ще бъде способен да взема самостоятелни решения, както и да защитава мнението си. На АСИМП ще му бъдат необходими осем години и половина, за да достигне целта си. През това време той ще бъде извънредно самотен там горе, ще му се наложи да взема самостоятелни решения, да прави преценки — нещо, което до днес беше единствено във възможностите на човешкия интелект.
Вложили сме в него силната необходимост да търси диалог с други същества, освен със своите създатели. АСИМП ще притежава всички качества, необходими за общуване, той ще изпитва желание да търси контакт, ако срещне друго мислещо създание.“
Дейвид Шайн: Изглежда сега АСИМП ще получи своя шанс. Накратко: учените са разработили изкуствен двойник на човешко същество, което в много аспекти превъзхожда човека, но не е съвсем като него. Това истинско предизвикателство за философите ще бъде изпратено на петнадесетгодишно пътуване към Алфа Кентавър. Толкова десетилетия усилия ни донесоха откритие, което ще промени начина, по който мислим за себе си, за нашия живот и за всичко значително в него.
Ние не сме сами. Честно казано, всички от екипа на Литвид 21 смятаме, че е време да празнуваме. Учените — създатели на АСИМП, настояват да бъдем предпазливи. С почти пълна сигурност можем да твърдим, че АСИМП откри живот, но кулите може да се окажат не това, което смятаме, че са. Може би не са сгради или градове.
Според вас какво представляват? Обадете ни се по денонощната линия за връзка, изпращайки своите коментари. Може би вашето мнение ще достигне до цялата публика на Литвид 21.
17
Мери слезе от минибуса и хвърли поглед към Гребен Изток Едно. В момента той представляваше същинска кула от хоризонтални огледала, подредени в сребристи ивици, готови да прихванат всеки лъч от залязващото слънце и да го предоставят щедро на Зъбер Шест, където живееше Ърнест Хасида. Градът беше обгърнат от еднообразни калаено-сиви облаци, които скриваха върховете на Гребените. Времето не обещаваше слънце, а по-скоро дъжд, но въпреки това кулите подреждаха огледалата си, сякаш подтиквани от чувство за вина.
Мери застана на верандата, очаквайки домашният секретар да съобщи за посещението й. Собственикът на жилището сам отвори тежката, обкована с дъбови плоскости врата и се усмихна топло. Ърнест не беше особено висок, но бе твърде мускулест. Лицето му бе кръгло, тъжният блясък на тъмните му очи се уравновесяваше по естествен начин от закачливо извитите устни и облите бузи. Мери отвърна на усмивката му и усети как целият неприятен товар от изминалата седмица се стопи.