Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Предстоеше последния удар на меча. Да вземе решение и след това всичко да си остане такова, каквото е било. Това беше прекалено много.
— Можем да го направим, но дали е препоръчително?
— Опасно ли е?
— Директното вмешателство коства неимоверно много както на пациента, така и на изследователя. Всичко ще трябва да приключи в разстояние на не повече от един-два часа. Бих могъл да използвам един малък компютър, който създадох по-рано. Той е в състояние да ускори потока данни и да помогне за разчитането им. По-скоро би могъл да бъде оприличена на преводач, отколкото на буфер. Надявам се, че поне той е все още на разположение.
Албигони погледна въпросително Ласкал и той кимна с глава:
— Ако описът ни отговаря на действителността, той все още би трябвало да е там.
— Как успяхте да отворите института? — попита Мартин.
Ласкал отговори, че това не го засяга и беше прав. Мартин зададе този въпрос от чисто любопитство. Докъде се простират възможностите на богатия човек, беше твърде интересно. Мартин можеше да го узнае единствено от самия господин Албигони или ако някой от многобройните му подчинени се изпусне.
— На какво се дължи съществуването на Страната на Съзнанието, господин Бърк? — попита Албигони. — Опитах се да го разбера от публикациите ви, но се страхувам, че езикът, на който са написани, е твърде непонятен за мен.
Въпреки, че бе обяснявал това стотици пъти досега — както на колеги, така и на широката общественост, Мартин трябваше да събере мислите си, преди да отговори. Този път не искаше да вмъква никакви артистични детайли, за да впечатли събеседниците си. Структурата на съзнанието бе достатъчно интригуваща и без тях.
— Това е Страната на човешката мисъл. Там се намират всички големи и малки съставни елементи на личността. За всеки човек те са различни. Няма универсално описание за човешкото съзнание. Съществуват няколко главни модела за поведение, които наричаме личности, една от които дава облика на съзнателното Аз. В известна степен те са свързани с други модели, които аз наричам подличности, таланти или агенти. Всъщност това са ограничени, непълни варианти на личността; за да се проявят и да бъдат поставени под контрола на цялостния разум, те трябва да бъдат изтласкани на преден план и равномерно интегрирани с основната личност. Тя доскоро се наричаше съзнание или най-висша проява на собственото аз…
Талантите са комплекс от умения и инстинкти, генетично заложени или придобити. В секса — най-широко практикуваната активност — намират проява двадесет такива таланта, заложени у възрастните индивиди. Гневът е също една от най-важните реакции, за чието реализиране са необходими пет такива таланта. В приспособилия се, интегриран в обществото възрастен индивид над тридесетгодишна възраст се запазват само два таланта, свързани с гнева. Това са социалният и личният гняв. Нашият век е време на социален гняв.
Албигони продължаваше да слуша, без да кима с глава.
— Пример за поведение, направлявано от социален гняв, е това на Селекторите. Те не правят разлика между него и личния гняв, затова в случая с тях социалният гняв контролира главната им личност.
— Значи талантите са личности? — попита неуверено Ласкал.
— Не, те не са изцяло развити. Не са автономни в уравновесените, здрави индивиди.
— Добре — прекъсна го Албигони. — Разбрах последните ви думи, но какви са другите видове таланти?
— Те са стотици, като повечето от тях са закърнели. Почти винаги действат вплетени или паралелно с основния модел на поведение. Всички те са интегрирани и взаимно свързани — той вплете пръстите на ръцете си и ги раздвижи. — Така поне стоят нещата при психично здравия индивид.
— Ами онези — попита Албигони, поглеждайки към записките си, — както ги наричате подличности или близки до тях вторични личности, които не се интегрират с останалите?
— Най-добра илюстрация на този проблем дава една много сложна диаграма, която съм публикувал във втората си книга. Да. Точно това — той кимна към триизмерната симулация от екрана на слейта върху бюрото. — Това са мъжките и женски поведенчески модели, които Юнг нарича Animus и Anima. Това са главните поведенчески модели по време на работа — тоест личността, която човек възприема, докато се занимава с бизнеса си или изпълнява определена водеща роля в обществото… Тоест всеки комплекс от поведенчески привички, които биха могли да засенчат или изместят основните характеристики на главната личност за значителен период от време.
— Може би, например, когато човек е художник или поет?
— Да. Или когато изпълнява ролята на съпруг (съпруга), баща, майка.