Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Двамата влязоха в кабинета на Албигони. Още дървесина, тъмна, красива, в комбинация с може би двадесет или тридесет хиляди тома книги. Въздухът бе пропит от миризмата на стара, прашна хартия, смесена с естествения мирис на дърво.
Албигони седеше върху масивен дъбов стол, а на писалището пред него имаше клипборд, на който се въртяха триизмерни симулации на човешки мозък. Той вдигна бавно глава и примигна като влечуго. Лицето му бе уморено и състарено от мъката. Сигурно не бе спал, откакто се бяха срещали за последен път.
— Здравейте — изрече той с равен глас. — Благодаря за съгласието ви да ме посетите. Нямаме много време, защото след два дни ИПИ ще бъде отворен и всичкото оборудване там ще бъде на ваше разположение. Преди това бих желал да уточним някои подробности.
Ласкал предложи стол на Мартин, но самият той остана прав.
Албигони седеше приведен, отпуснал безпомощно ръце върху облегалките на стола. Устните, които някога се усмихваха съвсем естествено върху широкото лице на римски патриций, сега бяха отпуснати вяло, погледът му беше празен.
— В момента чета за вашия приемник — започна Албигони. — Научих, че получава сигнали от поставени в кожата нанодетектори. Конструиран е да улавя потоците в двадесет и три точки, разположени около главния мозък.
— Да, ако целта е да се изследва съзнанието; но може да следи дейността на мозъка и в другите му подобласти, което го прави твърде универсален.
— Не пречи ли на пациента? — поинтересува се Албигони.
— Няма дълготрайни увреждания. След кратко време нанодетекторите биват отхвърлени от кожата и се отстраняват. В случай, че това не стане, те се разпадат на белтъци и метали, не реагиращи по никакъв начин с организма.
— Да, но какво ще кажете за сондата за обратна информация…
— Тя провокира неврохимичната активност по предварително определени пътища, в посочени входни точки; създава йони, които мозъкът възприема като сигнали.
— Но това оказва дразнещ ефект — кимна с глава Албигони.
— Действието им наистина възбужда мозъка, но не оказва разрушително действие върху него, тъй като сигналите са напълно обратими.
— Да, но всъщност не изследвате пряко съзнанието на своя обект, съпоставяйки го със своето собствено.
— Не и при проникване от първа степен. В такива случаи използваме компютърен буфер. Създадената от мен компютърна програма интерпретира получените от обекта сигнали и пресъздава в образ картината на съзнанието. Учените изследват тази картина чрез компютърна симулация, като при нужда прибягват до сондата за обратна връзка, за да провокират реакция. Съзнанието реагира незабавно и това светкавично се отразява в процеса на симулация.
— Възможно ли е да се направи директно изследване на съзнанието? — поинтересува се Албигони.
— Единствено при проникване от втора степен — отговори Мартин. — Правил съм подобно нещо само веднъж досега.
— Моите инженерни експерти ме осведомиха, че проникване от първа степен няма да бъде възможно, тъй като преди шест месеца органите на следствието са повредили част от апаратурата ви. Вашият механизъм за симулация или както го нарекохте „компютърен буфер“ сега е във Вашингтон. Адвокатите по делото се го изискали за сравнителна експертиза; сравняват го с незаконните машини за изтезание, използвани от Селектори. Имате ли готовност да проникнете директно в съзнанието на нашия обект, изправяйки срещу него собственото си съзнание?
Мартин огледа бавно стаята, движейки напред-назад долната си челюст. След малко се облегна назад и заговори:
— Това напълно променя нещата, господа. Не знаех нищо за процедурата по сравняване на моето оборудване с машините за мъчения. Федералните власти са поели по напълно погрешен път, защото апаратурата ми няма нищо общо с адските корони. Сега въобще нямам представа какво е по силите ми и с какво не бих могъл да се справя.
— Не можем да върнем компютъра тук. Може би ще успеем да намерим друг като него…
— Това е невъзможно. Този компютър е лично мое изобретение. Наблюдавам развитието му още докато беше съвсем малка наноединица. Никъде няма дори и далечен негов аналог. Не е мислещ организъм от висш тип, но е почти толкова сложен като мозъците, чиято дейност симулира.
— В такъв случай проектът наистина се оказва невъзможен — изрече Албигони с нотка на облекчение в гласа.
Мартин стисна зъби и погледна през прозореца, откъдето се виждаха красиво подредени лехи от сини и яркозелени зимни рози. Зад тях се простираха зелени морави, сякаш поръсени с прах зелени дъбове, а в далечината се разстилаха контурите на хълмовете.