Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Всичко казано дотук напълно обосноваваше решението на Албигони да построи дома си далеч от брега. Въпреки това той не се бе включил в обратната вълна, понесла много американци на изток към централните щати, та чак до Ню Йорк.
— Пристигнахме ли? — обърна се Мартин към колата, след като превозното средство навлезе в една от частните алеи, простираща се под сянката на огромни, разкошни дъбови дървета. Тя водеше към внушителен пететажен комплекс от дърво, боядисано в бяло с керемидено-червен покрив.
Сградата му се стори позната, макар да бе почти сигурен, че не я е виждал по-рано. Навигаторът, който представляваше нискоразряден мислещ организъм, отвърна със синтетичния си глас:
— Това е целта на нашето пътуване, сър.
— Защо цялото това място ми изглежда толкова познато?
— Господин Албигони старши е построил жилището по образец на старата сграда на хотел „Дел Коронадо“.
— Така ли!
— Господин Албигони старши много обичаше този хотел и голяма част от нещата тук са направени така, че да му напомнят за него.
Колата спря пред обширен висок портал и Мартин се взря в тухлените стъпала, оградени с месингови перила, които водеха към голяма врата, изработена от дърво и стъкло. На места дървесината имаше красиви жилки, другаде беше изцяло бяла и той си представи как преди няколко десетилетия суровината е изтръгвана брутално от горите с тежки масивни машини; вековни дървета от Бразилия или Хондурас, Тайланд или Лузон — захапвани от стоманените механични челюсти, изтръгващи корени, смилащи живата тъкан, нарязващи я на трупи. След това дървесината била изсушавана, сортирана, нарязвана, боядисвана, опакована и транспортирана до адреса на получателя.
Мартин не харесваше мебели от истинско дърво. Виждаше у дърветата високо ниво на съзнание, свободно от усложненията, така характерни за човека. Те нямаха претенции, просто отговорност пред поверения им живот. Живееха и растяха, любеха се, без да изпитват срам или вина. Без да чувстват удоволствие. Умираха без болка. Мартин не беше споделял тези мисли с никого; те бяха част от дълбока същност.
Пол Ласкал бе слязъл да го посрещне. Той протегна ръка към Мартин, който я стисна, все още загледан в дървената врата. Стоеше със зяпнала уста като дете, замряло от удивление пред нещо особено интересно.
— Радвам се, че ще работим заедно, доктор Бърк.
След като прибра ръката си в джоба и кимна учтиво в отговор на домакина, той попита тихо:
— Накъде?
— Насам. Господин Албигони е в кабинета си. От известно време чете, опитвайки се да си състави представа за всичките ви трудове.
— Прекрасно! — отвърна Мартин, въпреки че това не го вълнуваше въобще. Мнението на Албигони за произведенията му не го интересуваше. Не той щеше да осъществи проучването на съзнанието. — Говорих с Карол — съобщи Мартин, докато вървяха по дълъг, тъмен коридор, застлан с гранит. Стените бяха облицовани изцяло с качествена дървесина. Доколкото му стигаха познанията успя да разпознае дъб, орех, клен, махагон и тик. Дървените плоскости оставиха у него впечатление, каквото би породила пошла изложба на кожи, одрани от гърбовете на изчезнали животински видове. Периодът, през който тези дървета бяха изсечени, бе един от най-срамните в човешката история, но растителните видове бяха оцелели и сега се радваха на истинско възраждане. Новата, изкуствено отглеждана и генетично променена дървесина беше евтина и следователно интересът към нея от страна на заможните бе нищожен. Сега те се интересуваха от изкуствени материали, чиято производствена стойност бе толкова голяма, че ги правеше редки и недостъпни. Къщата на Албигони бе издигната по време на прехода между периода на хищническата злоупотреба с природните суровини и ерата на осигуреното от съвременните технологии пролетарско изобилие. Всички тези мисли бяха завладели вниманието му до такава степен, че въобще не чу последните думи на Ласкал.
— Извинете, бихте ли повторили?
— Карол е чудесен изследовател. Господин Албигони приветства факта, че ще има на свое разположение както вашите, така и нейните услуги.
— Да, да, разбира се.