Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
„Тогава започва същинска надпревара с времето. Бил ден на подготовка, т.е. предшестващ шабата, който щял да започне в момента на появяването на първата звезда, около 18 часа. Видът на гол и окървавен труп, мъчителен за когото и да било, би представлявал нетърпима поквара в момента, когато започне шабатът.“
„Но нито благочестивите евреи, нито семейството и учениците на Исус можели да направят нещо. Трупът бил собственост на римската власт. Именно тогава един знатен евреин — Йосиф Ариматийски, известен с това, че бил едновременно поклонник на Исус Назаретски, член на синедриона — най-високата еврейска власт, и влиятелен всред римляните, отишъл при управителя Пилат Понтийски. Той убедил последния, че би било неуместно в този период на Пасха да се дразни еврейското население, като се остави трупът на Исус да виси на кръста през целия шабат. Загрижен за предотвратяване на вълнения, Пилат дал заповед на легионерите си да предадат трупа на близките на Исус.“
„След като излязъл от дома на Пилат, Йосиф Ариматийски отишъл да купи покров от най-фин лен и се отправил към лобното място. В този момент римските войници били вече откачили кръста и се опитвали да извадят пироните от дървото. Но започвало да се стъмва и трябвало да се бърза. Ето защо когато не могли да извадят единствения пирон, който минавал през краката на трупа, Йосиф решил да отнесе тялото както е, заедно с пирона, все още прикован в краката. По-добре било да се осигури временно погребение, а след празника шабат ще има време да се извърши къпането и помазването.“
„Увито в покров, тялото било поставено в нов гроб, изкопан в хълма, на който се издигал кръстът. Йосиф Ариматийски, Йоан, Никодим и няколко други изтъркаляли тежка каменна плоча, за да закрият входа на гробницата. След това, покрусени от смъртта на учителя, те отишли да участват в шабата.“
„В неделя сутринта Мария Магдалина и две други жени се отправили на гроба още преди разсъмване, за да помажат тялото на Христос. Но те намерили камъка отместен, гроба празен и облян в ярка светлина. Изплашени, те побягнали към града. Мария Магдалина изтичала при Петър и Йоан, убедена, че тялото е било откраднато от хора, враждебно настроени към Галилееца. Двамата ученици се впуснали към гроба; Петър, по-възрастен, бързо се задъхал и Йоан пристигнал първи. Той се навел към отвора на гробницата и забелязал, положени върху смъртната постеля, покрова и… пирона, който бил оставен забит в краката на Исус. Без да съзнава какво върши, Йоан протегнал ръка към предмета и го сложил в джоба си, точно преди да дойде Петър, който тичал по петите му…“
Ръкописът на Вазари съдържаше и други извадки от бележниците на Леонардо, в които той беше преписал много стари обяснения за естеството и историята на пирона и покрова.
„В навечерието на разпъването на кръста, благодарение на упоритото прилагане на техники, в които го били посветили мъдрите му учители по време на дългите години таен живот, Христос бил практически завършил процеса на обожествяването си — пълното разгръщане, в духовно и телесно отношение, на изключителния потенциал, който притежава всяко същество. Насилствената смърт задействала процеса на трансмутация на тялото му. Това трансформиране представлявало невероятно излъчване на енергия, придружено от духовни и материални последици. Лъчението на трансмутацията пренесло образа на разп-натия в тъканта на покрова. Що се отнася до металния пирон, характерен с определена плътност, той претърпял пълна промяна. Без чужда намеса, по силата на случайни обстоятелства, които довели до прибързаното погребение на Христос със забит в плътта пирон, последният чрез симбиоза претърпял тотална трансформация. По същия механизъм, който позволява с помощта на магнит дадено парче желязо също да се превърне в магнит, процесът, протекъл в тялото на разпнатия, се разпространил и запечатал способността за трансмутация в самата структура на този обикновен къс метал. Както всички привърженици на античната алхимия са опитвали чрез Великото дело да произведат Философски камък, така трансмутацията на тялото на Христос и превръщането му в чисто излъчване създало спонтанно благородна субстанция; а поради спонтанния си, а не изкуствен произход този Философски камък бил с несравнима ефикасност.“
Докато продължавах четенето, не преставах да се учудвам на естеството и съдбата на Граала. Леонардо да Винчи чрез разказа на Вазари обясняваше вълшебните последствия, породени от трансмутацията на Христос в светлина.
„Петър запазил покрова. Поради неметалния си характер той не бил претърпял същата трансформация като пирона, но бил белязан по неизличим начин като свидетелство за реалния характер на трансмутационния процес. Отнесен в Антиохия, впоследствие се озовал в Едеса, където бил съхраняван до началото на X век. Императорите на Константинопол успели да го придобият и го превърнали в най-важните мощи на частния си параклис. Откраднат от анонимен кръстоносец по време на разграбването на Константинопол през 1204 г., той стигнал до Франция и след различни перипетии станал собственост на херцозите на Савоя. Впоследствие те отнесли покрова в Торино, новата си столица, където се съхранява и до днес под името свещена плащаница.“