Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Но съществото не се махаше. Нещо повече — приближи се на шест хиляди километра, пулсирайки. Лейн забави „Смъртоносен“ така че едва-едва пълзеше, с плахата надежда, че съществото ще го подмине, носено от инерцията, а той ще има време за някаква гениална маневра, но нищо подобно не се случи: то спря едновременно с кораба и сега се намираше на по-малко от петстотин километра от него.
Лейн усещаше практически същото, както и при предишните си срещи с него, но понеже вече можеше да анализира възприятията си, се чувстваше ужасно омърсен. Отново стреля с лазерното оръдие и отново без никаква реакция.
И тогава с дрезгаво изхриптяване, което прозвуча като нещо между писък и стон, той натисна спусъка на вибратора.
Емоционалният шок го връхлетя с познатата сила, но този път му бяха достатъчни само минута-две да се възстанови. Когато отново бе в състояние да погледне към пулта, видя, че съществото се отдалечаваше бързо както преди.
Свлече се в креслото, осъзнал, че е стоял на крака няколко минути и едва сега се разтрепери като лист. Но този път, знаеше това със сигурност, треперенето се дължеше на самия него.
Съществото се носеше с огромна скорост и след някоя-друга минута щеше да излезе извън обсега на уредите му за наблюдение. Сега, когато държеше под контрол мислите и емоциите си, щяха да му трябват буквално някакви секунди, за да върне „Смъртоносен“ на курса към Северна Точка. Съществото щеше да почака, докато той не се въоръжеше както трябва. Най-важното в момента бе да стигне в Северна Точка и да изтегли парите, необходими му за довършването на разредителя.
Но когато протегна ръка към пулта за управление, той знаеше вътре в себе си, че изобщо не възнамерява да се връща в Северна Точка.
ГЛАВА 13
Лейн седеше в офиса си мълчалив и неподвижен. Очите му бяха отворени, но изглеждаше като че ли се бе фокусирал върху някаква много далечна точка, която само той виждаше. Муфти висеше от тавана и тихо бърбореше на себе си. В хангара непосредствено до офиса трима механици работеха над „Смъртоносен“.
На вратата се почука. Лейн не помръдна и чукането стана по-настоятелно. Накрая вратата се отвори и на прага застана Чака, облечен в многоцветните си одежди с метален отблясък.
— Никобар! — извика той със силния си кънтящ глас.
Лейн го изгледа, но не продума.
— Цели пет години — каза Чака. — Кога се прибра?
— Снощи — отговори Лейн.
— И не се обаждаш на Чака?
— Не бях жаден.
— В такъв случай заповядай сега — покани го Чака. — Знаеш, че първото питие винаги е за сметка на бара.
— Вече не пия — призна Лейн.
— Трябва да си загубил ума в космоса — изсмя се Чака. — Хайде, крайно време е отново да стъпиш на крака.
Той пристъпи по-наблизо и се взря в лицето на Лейн в полумрака. Косата на ловеца, едно време гъста, вълниста и кестенява, сега беше изтъняла и побеляла, очите му бяха хлътнали и около тях имаше черни кръгове, тялото му беше сухо и недохранено, пръстите — дълги и извити, бузите — скулести.
— Какво, по дяволите, се е случило с теб, Никобар? — ахна Чака. — Ако беше влязъл в бара, сигурно нямаше да те позная.
— Пет години са много време — отговори Лейн. — Хората се променят.
— Но не чак толкова. Какво се случи?
— Нищо.
— В такъв случай, защо закриваш сметките си? — попита Чака. — Не може подобно нещо да стане в Хелхейвън без Чака да научи. Веднага щом ми казаха, разбрах, че си в града и когато не те видях в бара, дойдох да те посетя тук. Защо са ти толкова пари, Никобар?
— Това изобщо не ти влиза в работата — отсече Лейн.
— Не мога да се съглася с теб, Никобар — усмихна се Чака. — Всичко, което може да ме лиши от един добър клиент, е моя работа, защото ако похарчиш парите си на друго място, това значи, че не си ги похарчил при Чака.
— Струва ми се, че Чака някак си ще оцелее и без моята помощ — каза Лейн.
— Така е — съгласи се Чака. — Но Чака няма да се откаже от теб без борба. Какво се случи?
— Нищо. И защо просто не вземеш да се махнеш от тук?
— Защо в момента ми се говори — Чака отиде до стената, свали скрийчъра и го огъна с дясната си ръка. — Ще си побъбрим ли сега, Никобар?
— Не, докато не ми заплатиш скрийчъра — отговори Лейн.
— Ще ти платя двойно — обеща Чака. Огледа се за стол, установи,м че Лейн е седнал на единствения и се подпря на стената. — Последния път когато те видях, ти разглеждаше някакви стари звездни атласи. И, доколкото си спомням, това по някакъв начин беше свързано с Хипнозвяра. Успя ли да го намериш?
Лейн кимна.
— Уби ли го?
— Не, не го убих.
— Сигурно е страшен звяр, щом Никобар Лейн не може да го убие.