Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Това е „Монкарт“, реколта четирийсет и девета — обясни той и вдигна чашата си към светлината. — Леко е, но с особена жилка — знаех, че ще ти хареса.
Магда премрежи очи и измърка като котка:
— Ив, признавам, че съм лудо влюбена в съпруга ти. Дано не ме арестуваш след това самопризнание.
— Ако влюбването в Рурк се смяташе за престъпление в този щат, трябваше да арестувам три четвърти от жените в Ню Йорк.
— Скъпа моя! — Рурк срещна погледа й. — Ласкаеш ме.
— Съвсем не.
Лайза се изкиска, като че не знаеше как да постъпи. Докосна рамото на Винс и заяви:
— Трудно е да не ревнуваш, когато имаш до себе си красив и могъщ мъж. Понякога ми идва с нокти да избода очите на онези нахалнички, дето се опитват да прелъстят моя Вини.
— Наистина ли? — попита Ив и отпи от превъзходното вино. — Аз пък им отвъртам по един хубав шамар.
Лайза се поколеба дали да изрази възторг или възмущение, а Мик широко се усмихна, побърза да прикрие усмивката си със салфетката и отбеляза.
— Наблюдавам Рурк и съм сигурен, че вече не е предишният плейбой. Открил е най-прекрасния диамант сред жените, шлифовал го е и сега камъкът блести в обкова си. Спомням си обаче, че едно време той не можеше да се движи, защото момичета буквално се хвърляха в краката му.
— Сигурно знаете интересни истории. — Магда прокара пръст по опакото на дланта му. — Рурк не обича да говори за миналите си… завоевания, което само изостря любопитството ми.
— Разбира се, знам куп пикантни истории. Например за червенокосата богата парижанка, която висеше в Дъблин заради нашия Рурк. Или пък за пищната брюнетка, която два пъти седмично му печеше кифлички, за да спечели благоволението му. Май се казваше Бриджет… Прав ли съм, приятелю?
— Наистина името й беше Бриджет. Омъжи се за сина на пекаря, който беше най-подходящият съпруг за нея — промърмори Рурк. Леко се усмихна, като си спомни как докато ухажваше червенокосата парижанка, тя пръскаше луди пари за двама им с Мик. Никой не беше ощетен от „сделката“.
— Славни времена бяха — въздъхна Мик. — Но тъй като съм джентълмен и приятел на Рурк, ще се въздържа от разказване на истории за миналото му. Сигурен съм, че вече не колекционира жени, но колекционерската страст не го е напуснала. Носят се слухове, че притежава богата сбирка от оръжия. Вярно ли е, стари приятелю?
— Не знам дали е богата, но години наред купувам това-онова.
— Имаш ли пистолети в колекцията си? — попита Винс, а майка му забели очи:
— Откакто го помня, е вманиачен по пистолетите. Дойдеше ли на снимачната площадка по време на заснемането на исторически филм, подлудяваше хората, отговарящи за реквизита.
— Притежавам и пистолети. Ако искаш, ще ти ги покажа.
— С най-голямо удоволствие. Предполагам, че и другите гости са любопитни да ги видят.
В просторната зала, в което бяха подредени оръжия, изобретени от хората за изтребване на други хора, сякаш се усещаше насилието. В остъклените шкафове бяха изложени пики и копия, мускети, револвери „Колт“, наречени „миротворци“, автобластери, благодарение на които по време на Гражданските войни животът не струваше пукната пара.
Оръжията бяха подредени с вкус в красивите шкафове с блестящи стъкла, ала все пак впечатлението беше потискащо — колекцията беше доказателство за вековния стремеж на човечеството към самоунищожение.
— Господи! — възкликна Винс, след като няколко пъти обиколи залата. — Виждал съм нещо подобно само в музея „Смитсоуниан“. Навярно с години си събирал тази колекция.
— Така е. — Той забеляза как Винс не откъсва поглед от два пистолета за дуел от деветнайсети век. Притисна длан до пластината, за да разкодира ключалката на остъкления шкаф, извади единия пистолет и го подаде на сина на Магда.
— Прекрасен е! — възкликна младият мъж.
— Не е ли опасно да го държиш? — попита Лайза и потрепери, но Ив видя как очите й проблеснаха.
— Не — отвърна Рурк, усмихна се й посочи друг шкаф: — Погледи онзи малък пистолет, чиято ръкохватка е обкована със скъпоценни камъни. Изработен е така, че да е удобен за нежната ръка на една дама и да се побира в чантичката й. Принадлежал е на богата вдовица, която е живяла в началото на този век. Тъй като времената били опасни, взимала оръжието със себе си всяка сутрин, когато извеждала кучето си на разходка. Казват, че била застреляла трима нещастни крадци, един портиер, който се държал неучтиво с нея, и някакво улично псе, което проявило сексуални намерения спрямо нейното куче.