Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар се намръщи. Какво беше казал старецът за Уокър Бо, когато говориха с него? Лицето му още повече потъмня. Бе казал само, че Уокър Бо е жив. Нищо друго.
Но имаше ли нещо повече между тях от това, което беше разкрил старецът? Пар беше сигурен и реши да открие какво е това.
Последните отблясъци на залязващото слънце се изгубиха и здрачът покри долината със синкави сенки. Небето остана чисто. Звездите и три четвърти от лунния сърп, който все повече се смаляваше, озариха гората в млечнобяло. Малката група бавно продължи напред, като вървеше право към подобната на комин скала. Гората бе спокойна, но тишината й не беше зловеща. Кол побутна Пар и му показа сива катеричка, която стоеше на задните си крака и спокойно ги наблюдаваше.
— Като че ли е… защитено тук, не мислиш ли? — тихо попита Пар брат си и Кол кимна.
Вървяха така почти час, без да видят някой. Бяха стигнали приблизително в центъра на долината, когато изведнъж срещу тях между дърветата премигна светлина. Стеф забави хода си, предупреди ги да внимават и избърза напред. Светлината ту премигваше ярко в мрака, ту се сменяше от единично просветване до цели снопове. Лампи — помисли Пар. Избърза да догони Стеф, а изострените му сетива на Елф откриха причината.
— Това е колиба — прошепна той на Джуджето.
Измъкнаха се от дърветата и попаднаха на широка тревиста поляна. Там наистина имаше колиба — добре поддържана конструкция от камък и дърво с предна и задна веранди, каменни пътечки, градини и цветни лилии. Смърчове и борове растяха около нея като малки наблюдателни кули. Светлината от прозорците се смесваше с луната и осветяваше ярко полянката сякаш беше ден.
Предната врата беше отворена.
Пар веднага тръгна напред, но Стеф бързо го спря.
— Малко повече внимание ще е от полза, човече — наставнически каза кой.
Каза нещо на Тийл, след това се сгуши внимателно в сенките на смърчовете и се загледа в отворената врата. Другите се отдръпнаха в края на гората. Стеф достигна верандата и залегна върху нея, след това се изкачи по стъпалата и влезе вътре. След малко то се появи отново и им махна с ръка да се приближат.
Когато стигнаха до него, той каза:
— Няма никой, но като че ли ни очакват.
Когато влязоха вътре, разбраха смисъла на думите му. Имаше два комина — около единия имаше столове и пейка, а другият бе за кухненската пещ. Весело горяха огньове. Тенджера със задушено се топлеше в пещта, а отстрани изстиваше току-що опечен хляб. Дългата маса бе внимателно подредена с чаши и чинии за пет души. Пар се приближи, за да погледне по-отблизо. Студената бира бе налята и в петте чаши.
Членовете на групичката за момент тихо се спогледаха, след което отново огледаха стаята. Дървото на стените беше излъскано и покрито с восък. Сребро, кристал, дърворезба и бродерии блестяха на светлините на газовите лампи и огньовете. На дългата маса имаше ваза със свежи цветя. Коридор водеше назад към спалните. Колибата беше блестяща, весела и напълно пуста.
— Това на Уокър ли е? — Морган попита Пар колебливо. Някак си не се връзваше с впечатлението, което си бе създал за този човек.
Пар поклати глава.
— Не знам. Тук няма нищо, което да познавам.
Морган тихо мина по задния коридор, изчезна за момент от погледите им и се върна:
— Нищо — докладва той разочарован.
Кол се приближи до Пар, подуши задушеното и повдигна рамене.
— Е, очевидно идването ни тук все пак не е изненада за домакина. Не знам за вас, но на мен задушеното ми мирише ужасно добре. След като някой си е направил труда да го приготви — Уокър Бо или който и да е, мисля, че най-малкото, което можем да направим, е да седнем и да го изядем.
Пар и Морган бързо се съгласиха и дори Тийл като че ли се заинтересува. Стеф се опита да бъде внимателен но тъй като очевидно Кол бе прав в изводите си за положението, бързо се предаде. Въпреки това настоя първо да проверят дали храната или питието не е отровено някак си.
Когато приключиха с вечерята, почистиха и измиха чиниите, след което внимателно ги прибраха в един шкаф. След това повторно претърсиха къщата, всичко около нея на разстояние четвърт миля във всички посоки. Не откриха нищо.