![Най-далечният бряг [The Farthest Shore - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Най-далечният бряг [The Farthest Shore - bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Серия: Землемория #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Най-далечният бряг [The Farthest Shore - bg]». Краткое содержание книги:
— Ето сега — каза той на Арен и лодката. Момчето загреба три пъти надълбоко с веслата и „Взор“ леко се вряза в пясъка. Ястреба скочи долу, за да изблъска корпуса към брега с последния тласък на вълните. Но когато понечи да го блъсне, той се препъна и едва не падна, като се залови за кърмата. С огромно усилие издърпа лодката обратно във водата, преодолявайки вълната, и се метна вътре, докато „Взор“ се колебаеше между морето и брега.
— Гребете! — промълви магьосникът задавено, застанал на четири крака. От него шуртеше вода и той се опитваше да си поеме дъх. Държеше копие — с бронзов връх, дълго около две стъпки. Откъде го беше взел? И друго копие се появи, докато Арен залегна изумен над веслата.
Копието удари странично една от пейките за гребци и пропука дървото, отскачайки от единия ъгъл до другия. По скалите край брега под дърветата се движеха някакви силуети, които подтичваха приведени. Чуваха се кратки подсвирквания и свистене. Арен веднага сниши главата си между плешките, наведе се и загреба с мощни удари: два, за да излезе от плитчините, един — за да обърне лодката, и след това навътре в морето.
Сопли закрещя зад гърба му. Той хвана внезапно ръцете на принца, така че веслата изхвърчаха над водата и краят на едното удари момчето под лъжичката. За миг то остана ослепено и бездиханно.
— Обърни! Обърни! — крещеше Сопли. „Взор“ внезапно подскочи и се залюля сред вълните. Яростен, Арен се озърна, щом пак улови веслата. Сопли не беше в лодката.
Навсякъде около тях дълбоката вода на залива бушуваше ослепително на слънцето.
Арен отново погледна глупаво назад, после към Ястреба, клекнал на кърмата.
— Натам — посочи жрецът наблизо, но там нямаше нищо освен морето и жаркото слънце.
Копие, полетяло от тетива, едва не улучи лодката и потъна безшумно на няколко ярда от нея. Арен загреба с дузина силни удари, сетне отпусна мускули и още веднъж погледна към Ястреба.
Дланите и лявата му ръка бяха целите в кръв. Той притискаше върху рамото си парче брезент. Бронзовърхото копие лежеше в дъното на лодката. В първия момент, когато Арен го бе видял, то не беше в ръцете на Ястреба; оказа се, че е стърчало от рамото му, със забит в него връх. Магьосникът съсредоточено наблюдаваше водата между тях и белия бряг, където някакви дребни фигурки сновяха и ръкомахаха в ослепителната мараня. Накрая проговори:
— Продължавай.
— Сопли…
— Изобщо не изплува.
— Удавил ли се е? — попита Арен. Не можеше да повярва.
Спътникът му кимна.
Арен продължи да гребе, докато брегът остана само бяла ивица в подножието на горите и високите зелени върхове. Ястреба седна на кормилото, като придържаше парчето плат върху рамото си, ала без да му обръща внимание.
— Копие ли го прониза?
— Не, Сопли скочи.
— Но той… той не можеше да плува. Страхуваше се от водата.
— Да. Смъртно се страхуваше. Искаше да стигне до брега.
— Защо ни нападнаха? Кои са те?
— Сигурно са ни сметнали за врагове. Би ли… ми помогнал с това за момент?
Едва тогава Арен видя, че парчето плат, с което жрецът затискаше рамото си, е прогизнало от кръв.
Копието се бе забило между раменната става и ключицата, като бе разсякло една от основните вени и тя кървеше обилно. Под неговите указания Арен накъса ивица от някаква ленена риза и превърза раната. Ястреба го помоли за копието и когато Арен го положи на коленете му, той опипа с дясната си ръка острието, издължено и тясно като върбов лист, направено от грубо изкован бронз. Опита се да каже нещо, но после тръсна глава:
— Нямам сила за заклинания. По-късно. И така ще се оправя. Ще ни измъкнеш ли от този залив, Арен?
Момчето мълчаливо се върна на веслата. Напрегна своето силно и гъвкаво тяло и скоро изведе „Взор“ извън сърпа на залива в открито море. Платното висеше вяло. Слънцето гореше през завесата от омара и в ужасната задуха зелените върхове сякаш трепереха и пулсираха. Ястреба се бе опънал на дъното на лодката, с глава, подпряна на пейката до лоста на кормилото, и лежеше неподвижен с полупритворени клепачи и устни. Арен не смееше да го гледа в лицето, а рееше поглед над кърмата. Гореща мараня се стелеше над водата, сякаш воали паяжина бяха опънати под небето. Ръцете му трепереха от умора, обаче той продължаваше да гребе.