Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Най-после спря да кръстосва и отново ме погледна.
— Как е окото ти?
— Оправя се.
— Добре. — Отвори уста и за миг си помислих, че ще измърмори някакво извинение. Но не го направи.
Когато закрачи отново из стаята, реших, че повече не издържам да стоя на едно място. Заех се с подреждането на подаръците. Тази сутрин бях получила цял куп. Сред тях бе и копринената рокля от Таша, червена и бродирана с цветя. Майка ми ме наблюдаваше, докато я окачвах в тесния гардероб.
— Много мил жест от страна на Таша.
— Да — съгласих се. — Не очаквах да получа подарък от нея. Наистина я харесвам.
— И аз.
Изненадана, аз рязко се извърнах от гардероба и се вгледах в майка ми. И тя изглеждаше не по-малко учудена. Ако не я познавах по-добре, бих си помислила, че двете току-що сме постигнали съгласие за нещо. Може би все пак на Коледа наистина се случват чудеса.
— Пазител Беликов ще й подхожда чудесно.
— Аз… — Примигнах, неуверена за какво точно ми говореше тя. — Дмитрий?
— Пазител Беликов — поправи ме майка ми със строг тон, показващ неодобрението й от прекалено фамилиарното ми обръщение към него.
— Ама в какво… в какво да си подхождат?
Тя повдигна вежди.
— Не си ли чула? Тя му предложила да стане неин личен пазител, след като няма такъв.
Почувствах се така, сякаш отново ме бе ударила с все сила.
— Но той… е разпределен в Академията. И ще охранява Лиса.
— Може да се уреди. Пък и независимо от репутацията на Озера, тя все пак е кралска особа. Ако настоява, ще удовлетворят желанието й.
Аз само се взирах безизразно в пространството.
— Е, предполагам, че те са добри приятели и тъй нататък.
— Много повече от това, или вероятно биха могли да бъдат.
Бам Отново ме цапардоса.
— Какво?!
— Хм? Ами тя… Тя проявява интерес към него. — Ако се съдеше по интонацията на майка ми, романтичните истории никак не я интересуваха. — Таша няма нищо против да има деца дампири, така че е възможно накрая… да сключат, хм, споразумение и за това, ако той стане неин пазител.
О, мили Боже. Времето застина. Сърцето ми спря да бие.
Едва сега осъзнах, че майка ми очаква отговора ми. Беше се облегнала на бюрото ми и не ме изпускаше от очи. Може и да беше безмилостен ловец на стригои, но явно не забелязваше какви чувства бушуват в мен.
— И… той ще се съгласи ли? Да стане неин пазител? — попитах с немощен глас.
Майка ми сви рамене.
— Доколкото зная, още не е дал съгласието си, но, разбира се, че ще се съгласи. Това е голяма възможност за него.
— Разбира се — отвърнах като ехо. Защо Дмитрий би се отказал от шанса да стане пазител на своя приятелка и да има бебе от нея?
Струва ми се, че майка ми каза още нещо след това, но не го чух. Нищо не чувах. Мислех само за това, как Дмитрий ще напусне Академията, ще ме изостави. Мислех си как двамата с Таша се разбираха толкова добре. И тогава, след всичките тези размисли и спомени, въображението ми се развихри, импровизирайки бъдещите сценарии. Таша и Дмитрий заедно. Докосват се. Целуват се. Голи. Други неща…
Стиснах очи за половин секунда, сетне ги отворих.
— Наистина съм много уморена.
Майка ми млъкна насред изречението. Нямах представа какво казваше, преди да я прекъсна.
— Наистина съм много уморена — повторих. Гласът ми прозвуча кухо в собствените ми уши. Празен. Напълно лишен от емоции. — Благодаря ти за окото… хм, за подаръка де, но ако не възразяваш…
Майка ми се взираше изненадано в мен, с открито и смутено лице. Сякаш за миг се бе вдигнала някаква преграда. После, просто така, обичайната й стена на хладен професионализъм си дойде на мястото. До този момент не бях осъзнала колко много е позволила да разкрие от себе си. Наистина го бе направила. Макар и за кратко, тя се бе показала уязвима пред мен. Но сега от тази уязвимост не бе останала и следа.
— Разбира се — изрече сковано. — Не искам да те притеснявам повече.
Исках да й кажа, че не става дума за това. Исках да й кажа, че не я гоня заради нещо лично. И исках да й кажа още, че копнея тя да е от онези любящи, разбиращи майки, за които толкова съм слушала — майка, на която мога да споделя всичко. Майка, с която дори бих обсъдила объркания си любовен живот.
Господи. Всъщност исках да кажа на всекиго за това. Особено в момента.
Но бях прекалено погълната от личната си драма, за да промълвя дори една дума. Чувствах се, сякаш някой е изтръгнал сърцето ми и го е запокитил в противоположния край на стаята. В гърдите ми изригна изгаряща, агонизираща болка и нямах представа, как да я угася. Едно беше да приема, да се примиря, че не мога да имам Дмитрий. Но съвсем друго бе да осъзная, че някоя друга можеше.