Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Когато го срещнах за пръв път, той ми се кълнеше, че изобщо не иска деца.
Очите й се разшириха от възбуда.
— Зная И аз не мога да повярвам. Трябва да го видиш сега. Направо се разтапя покрай хлапетата си. И през повечето време не разбирам какви ги плещи. Кълна се, че говори повече на бебешки език, отколкото на английски.
Дмитрий я дари с една от редките си усмивки.
— Е… децата действат по този начин.
— Не мога да си представя, че това може да се случи на теб — засмя се тя. — Винаги си бил такъв стоик. Разбира се… предполагам, че ще говориш по бебешки на руски, така че никой да не разбере какво казваш.
И двамата се засмяха на тази шега, а аз се извърнах, благодарна на Мейсън, че е до мен, за да има с кого да си говоря. Той беше отлично средство за разсейване от всичко наоколо, защото не само че Дмитрий ме пренебрегваше, ами и Лиса си бъбреше само с Кристиан, потънали в техния малък свят. Сексът явно бе засилил любовта им и аз вече се питах дали изобщо ще успея да прекарам малко с нея насаме по време на предстоящата ски ваканция. Накрая тя се откъсна за малко от него, за да ми даде коледния подарък.
Отворих кутийката и се взрях в нея. Видях наниз от кафяви мъниста, а отвътре се разнесе аромат на рози.
— Какво е това…
Вдигнах наниза. В единия му край висеше тежък златен кръст. Тя ми подаряваше четки5. Приличаше на обикновената молитвена броеница, но беше по-малка — колкото гривна.
— Да не се опитваш да ме покръстиш? — подметнах шеговито. Лиса не беше фанатично-религиозна, но вярваше в Бог и редовно ходеше на църква. Като повечето фамилии на мороите, които произхождаха от Русия и Източна Европа, и тя беше православна християнка.
А аз? Аз пък бях православна атеистка. Допусках, че Господ наистина съществува, но нямах нито време, нито сили да проуча въпроса. Лиса уважаваше избора ми и нито веднъж не се опита да ме привлече към вярата си, заради което този подарък изглеждаше доста странен.
— Обърни го — подкани ме тя, очевидно развеселена от изненадата ми.
Направих го. Отзад върху кръста бе инкрустиран змей с преплетени цветя. Гербът на рода Драгомир. Изгледах я озадачено.
— Това е фамилна скъпоценност — обясни ми Лиса. — Един от приятелите на баща ми пази кутии с негови вещи. Това било в една от тях. Броеницата е принадлежала на пазителя на моята прабаба.
— Лис… — Не знаех какво да кажа. Сега вече четките придобиваха съвсем ново значение. — Не мога да… не можеш да ми подаряваш толкова ценна вещ.
— Е, със сигурност и аз не мога да я задържа. Предназначена е за пазител. За моя пазител.
Пристегнах броеницата около китката си. Кръстът беше хладен на допир до кожата ми.
— Знаеш ли — подкачих я аз, — има голяма вероятност да ме изритат от училището, преди да успея да ти стана личен пазител.
Тя се усмихна.
— Е, тогава ще ми я върнеш.
Всички се засмяха. Таша понечи да каже нещо, но се спря. Гледаше към вратата.
— Джанин!
Майка ми беше застанала там, както винаги студена и невъзмутима.
— Съжалявам, че закъснях. Но трябваше да свърша една работа.
Работа. Както винаги. Дори и на Коледа.
Усетих как стомахът ми се присви, а лицето ми пламна, когато в съзнанието ми изникнаха сцени от нашата схватка. Тя не бе говорила с мен, откакто това се случи преди два дни, дори и докато бях в клиниката. Никакви извинения. Нищо. Стиснах зъби.
Седна при нас и скоро се присъедини към разговора. Отдавна бях установила, че майка ми реално говореше само по една тема: професията на пазителите. Чудех се дали има някакво хоби. Нападението срещу фамилията Бадика измъчваше всички тук, което позволи на майка ми неусетно да пренасочи разговора към друго подобно нападение, в което тя участвала като пазител. За мой ужас Мейсън жадно попиваше всяка нейна дума.
— Всъщност обезглавяването не е толкова лесно, колкото изглежда — заяви тя с типичния си делови тон. Никога не съм смятала, че е лесно, но по тона й се разбираше, че според нея всички се заблуждават, че обезглавяването е детска работа. — Трябва да срежеш вратните прешлени, както и сухожилията.
През телепатичната ни връзка усетих как на Лиса й прилоша. Тя не обичаше подобни ужасяващи разговори. Докато на Мейсън му светнаха очите.
— А какво е най-доброто оръжие за това?
Майка ми се позамисли за миг.
— Секирата. С нея може да се усили тежестта на удара. — И замахна с ръка, за да илюстрира необходимото движение.
— Разумен избор — кимна Мейсън. — Господи, надявам се да ми позволят да нося бойна секира.
Идеята беше смешна и нелепа, тъй като секирите съвсем не са удобно оръжие, с което да се разхождаш навсякъде. За част от секундата настроението ми се подобри, защото си представих как Мейсън крачи по улицата, преметнал бойна секира през рамо. Но този приятен момент бързо отмина.
5
Броеница (рус). Според преданието е измислена от Василиса Велика. Аналогични броеници имат и мюсюлманите, но ги наричат субха. — Б.пр.