Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— А ти не отвръщай на целувката ми — върнах му го аз.
Той се втренчи в мен. Стори ми се, че мина цяла вечност.
— Не ти изнасям „дзенбудистки проповеди“, за да слушам собствения си глас. Не го правя, защото за мен си само поредната ученичка. Правя го, за да те науча на самоконтрол.
— Е, явно си свършил страхотна работа — подметнах горчиво аз.
За секунда той затвори очи, въздъхна и измърмори нещо на руски. И без повече да ме погледне, се обърна и напусна помещението.
Глава 9
Известно време след това не се видях с Дмитрий. По-късно същия ден той ми изпрати бележка, за да ми съобщи, че решил да отмени следващите ни две тренировки, защото оставало малко време за подготовката около напускането на кампуса. И без това учебните занятия вече приключвали, беше добавил в бележката, така че едно малко прекъсване на практическите упражнения изглеждало съвсем разумно.
Извинението беше неубедително и аз отлично знаех, че не това е причината за отмяната на тренировките. Ако толкова му се искаше да ме избягва, бих предпочела да го направи под някакъв по-приличен претекст: например, че той и останалите пазители са заети с допълнителните мерки за осигуряване на безопасността на мороите или че упражняват свръхсекретни хватки.
Независимо от версията му аз си знаех, че ме избягва заради целувката. Онази проклета целувка. Всъщност, честно казано, не съжалявах за нея. Само Бог знаеше колко силно исках да го целуна. Но го направих заради кофти причини. Целунах го, защото бях разстроена и объркана и просто исках да докажа, че мога да го направя. Толкова се уморих да постъпвам правилно, да действам разумно. Напоследък се стараех да се контролирам по-добре, но, изглежда, не успявах докрай.
Не бях забравила предупреждението, което веднъж ми бе отправил: че причината да не можем да сме заедно не е само разликата в годините ни. А защото това би попречило на професионалните ни задължения. Като го предизвиках да ме целуне… хм, с това бях раздухала пламъците на проблем, заради който в крайна сметка Лиса можеше да пострада. Не биваше да го правя. Вчера нямах сили да се спра. Ала днес виждах нещата по-ясно и не можех да повярвам какво съм сторила.
На сутринта на Коледа се срещнах с Мейсън и двамата отидохме да се помотаем с останалите от компанията. Това ми предоставяше добра възможност да си избия Дмитрий от главата. Харесвах Мейсън, при това много. Не че щях да се втурна презглава да се омъжвам за него. Но както бе казала Лиса, за мен щеше да е здравословно отново да започна да излизам с някого.
Таша беше домакин на коледната ни късна закуска в един от елегантните салони на апартаментите в Академията, запазени за гости. В училището се вихреха десетки купони и всякакви други срещи и празнични събития, така че нашата сбирка не бе изключение. Но скоро забелязах, че присъствието на Таша винаги предизвиква объркване. Хората или я следяха тайно с очи, или се стараеха да я избягват. Понякога тя се държеше предизвикателно. В други случаи просто се отдръпваше в усамотение. Днес бе решила да загърби превзетите маниери на особите от кралско потекло и да се наслаждава на малкия прием, който даваше за малобройните си приятели и близки, които не страняха от нея.
Дмитрий беше поканен на сбирката, така че част от решителността ми се изпари веднага щом го видях там. Той дори се бе издокарал за случая. Е, думата „издокарал“ може би е малко преувеличена, но ми се струва най-подходящата. Обикновено носеше удобни и груби дрехи, сякаш всеки миг ще се впусне в разгорещена битка. Днес тъмната му коса бе вързана отзад, сякаш се е постарал да си придаде по-благовъзпитан вид. Носеше обичайните си джинси и кожени ботуши, но вместо тениска или суичър бе облякъл фино изплетен черен пуловер. Беше обикновен пуловер, не някой модел от дизайнерска колекция или от онези, скъпарските. Но му придаваше елегантност, каквато обикновено не забелязвах у него. И, Боже мой, действително му стоеше чудесно.
Дмитрий не се държеше зле с мен, нито ме пренебрегваше подчертано, но определено не изгаряше от желание да общуваме. Разговаряше предимно с Таша, а аз следях със завист колко леко и непринудено си бъбрят. Вече бях разбрала, че негов добър приятел бил далечен братовчед на Таша — ето защо двамата се познаваха толкова добре.
— Пет? — попита Дмитрий учудено. Разговаряха за децата на този техен общ приятел. — Не бях чул.
Таша кимна.
— Истинска лудост. Кълна ти се, че не вярвам жена му да е имала повече от шест месеца почивка между бременностите. Освен това тя е ниска, така че става все по-широка и по-широка.