Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Филмът свърши и лампите светнаха. Седяхме мълчаливи.
— Защо сте заснели толкова голяма част на тъмно или по здрач? — попитах аз.
— Не мога да понасям действителността — монокълът на Фриц блесна по посока на празния екран. — Половината от филма е заснета на залез-слънце. Тогава се чупи гръбнакът на деня. А аз си отдъхвам, че съм оцелял. Работя до два посред нощ и нямам никаква нужда от истински хора или истинска светлина. Преди две години си направих контактни лещи, но ги изхвърлих през прозореца. Защо ли? Защото виждах порите по човешките лица, и по моето също. Лунни кратери. Белези от шарка. В последните ми филми няма хора, осветени от слънцето: „Среднощна дама“, „Дългият мрак“, „В три след полунощ“, „Убийства“, „Смърт преди разсъмване“… Та какво ще кажеш за тая глупост — „Христос в градината, Цезар на дървото“?
Маги Ботуин се раздвижи неспокойно и приготви камерата си.
Прочистих гърло:
— Всички дупки в сценария ли трябва да покрия?
— Дали да покриеш задника на Цезар? Ами да! — Фриц Вонг се разсмя и разля още пиене.
Маги Ботуин добави:
— Ще те пратим да обсъдиш Юда с Мени Лайбър.
— Но защо?!
— Еврейският лъв — обясни Фриц — сигурно обича илинойски баптисти за закуска. Би те изслушал, докато ти откъсва крайниците.
Ударих второ питие.
— Слушай — въздъхнах аз, — не е толкова зле.
Чух бръмчащ звук.
Камерата на Маги Ботуин запечатваше миговете на растящото ми алкохолно опиянение.
— Навсякъде ли си носите камерата?
— Аха — отговори тя. — От четирийсет години насам не е минал ден да не я размахам сред великите. А те не се осмеляват да ме уволнят. Защото ще направя деветчасов филм за парада на глупците и ще го покажа в „Граумънс Чайнийз“. Ако ви интересува, ще можете да го видите.
Фриц напълни чашата ми.
— Готов съм за кадъра в едър план — казах аз и я изпих до дъно.
Камерата забръмча.
32
Мени Лайбър седеше на ръба на бюрото си и гилотинираше огромна пура с една от онези златни резачки на „Дънхил“ от по сто долара. Когато ме забеляза да оглеждам диваните на офиса, се намръщи.
— Какво има?
— Тези дивани… — казах аз. — Много са ниски и човек трудно се изправя — седнах. Бях на около фут от пода. Зяпнах Мени Лайбър, който сияеше като Цезар, прекрачил света.
Изсумтях и се протегнах към възглавничките. Натрупах три една върху друга и седнах отгоре им.
— Какво правиш, по дяволите? — се размърда нервно Мени.
— Искам да те гледам в очите, когато говоря. Мразя да си извивам врата.
Мени Лайбър почервеня, захапа пурата си и пак се намести на бюрото.
— Е? — тросна се той.
— Фриц ми показа готовата част от филма. Липсва Юда Искариотски. Кой го е убил?
— Какво?!
— Не може да имаш Христос, ако нямаш Юда. Как така се е изпарил?
За първи път видях малкия задник на Мени да се гърчи върху стъкленото покритие на бюрото. Засмука незапалената си пура, изгледа ме кръвнишки и избухна:
— АЗ наредих да съкратят Юда! Не исках да правя филм за антисемитизма.
— Какво! — изкрещях аз. — Филмът ще бъде пуснат следващия Великден, нали? Тогава ще го гледат един милион баптисти. Два милиона лутерианци.
— Да.
— Десет милиона католици.
— Да.
— Двама унитарианци8.
— Двама…?
— И когато всички се втурнат през великденската неделя с въпроса: „Кой махна Юда Искариотски от филма?“, какво ще им отговорим? Мени Лайбър?
Последва дълго мълчание. Мени Лайбър захвърли незапалената си пура. Протегна ръка към белия телефон, а аз замръзнах на място.
Набра три цифри, изчака и каза:
— Бил? — пое си дълбоко въздух. — Назначи Юда отново.
Наблюдаваше с омраза как поставям трите възглавнички на мястото им.
— Това ли бе всичко, за което искаше да говорим?
— Засега — натиснах дръжката на вратата.
— Какво става с приятеля ти Рой Холдстром? — изтърси той неочаквано.
— Мислех, че знаеш! — казах аз и млъкнах.
Трябваше да внимавам.
— Избяга, глупакът му с глупак — продължих бързо. — Взел си всичко от апартамента и заминал нанякъде. Идиот. Вече не сме приятели, така или иначе. Като си помисля само за отвратителното глинено чудовище…!
Мани Лайбър ме изучаваше.
— Добре, че се отърва. Работата с Вонг повече ще ти хареса.
— Разбира се. Фриц и Исус.
— Какво?
— Исус и Фриц.
Излязох.
33
Тръгнах бавно към къщата на баба и дядо, изгубена някъде в миналото.
— Сигурен ли си, че си видял да тича самият Рой? — попита Кръмли, когато му разказах.
— Откъде да знам. Може би да, може би не… Не съм много на себе си. Мартинитата по средата на деня ме довършват. Пък и трябва да сваля три фунта и да добавя две унции към това чудо — посочих сценария. — Помагай!
8
Еретици, които отричат Светата троица — Б.пр.