Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Ти! — изсумтя Кръмли.
Изсмях се и затворих вратичката.
— За себе си знам. Но той каза, че ще се скрие. Може и той да ги е оставил.
— О’кей — Кръмли тръгна към вратата. — Какво да търся?
— Щъркел като върлина с кльощави ръце, дълги тънки пръсти и голям, гърбав нос. Напоследък оплешивява. Вратовръзките не подхождат на ризите му, а ризите не подхождат на панталоните…
— Не трябваше да питам — Кръмли ми подаде кърпичка. — Духай.
30
След минута напуснах къщата на дядо и се отправих към Илинойс.
По пътя минах край Сцена 13. Бе здраво заключена и запечатана. Представих си как се е почувствал Рой, когато е влязъл и е видял някакъв маниак да руши съкровищата на живота му.
Рой, помислих си аз, върни се пак, направи нови, красиви зверове, живей вечно.
Точно тогава край мен изтича фалангата римски войници. Смееха се и отброяваха крачка. Отминаха бързо — като светла река от златни шлемове с алени пера. Гвардията на Цезар никога не е била толкова красива. Нито пък се е движела така бързо. Погледът ми попадна на последния войник. Дългите му крака се олюляваха. Лактите бяха увиснали надолу. И нещо като ястребова човка пореше въздуха. Тихо възкликнах.
Войниците се скриха зад ъгъла.
Изтичах дотам.
Рой ли беше това?
Не можех да извикам и всички да разберат, че сред тях се крие идиот.
— Проклет глупак. Смотаняк — мърморех си аз на влизане в ресторанта.
— Простак — извиках на Фриц, който бе подредил шест кафета пред себе си на масата за разговори.
— Стига ласкателства! — отвърна той. — Сядай. Първият проблем е, че Юда Искариотски е махнат от филма.
— Юда?! Да не са го уволнили?
— Последното, което чух за него — бил в Ла Йола и се забавлявал добре с разни делтаплани.
— О, Боже…
И тогава наистина избухнах. Дробовете ми щяха да се пръснат от смях.
Представих си как Юда лети с делтаплана си над соленото море. Рой тича с римската фаланга, а аз стоя мокър до кости под дъжда и съзерцавам трупа на стената. После пак си представих как Юда жадно поема въздух и лети.
Смехът ми стресна Фриц. Помисли, че съм се задавил и ме потупа по гърба.
— Нещо нередно?
— Нищо — задъхвах се аз. — Ха-ха-ха. Всичко!
Най-сетне се успокоих.
Пристигна самият Исус. Робата му прошумоля край масата.
— О, Ирод Антипа — обърнах се аз към Фриц, — да не си ме поканил на съд?
Високият като картина на Ел Греко актьор, гонен от серни изпарения и адски светкавици, които се плъзваха по бледото му тяло, бавно се отпусна на един стол, без дори да погледне къде сяда. Сядането бе акт на вяра. Когато невидимото му тяло се докосна до стола, се усмихна с гордост от точния прицел.
Сервитьорката веднага постави пред него чинийка със сьомга и кана червено вино.
И.Х. отхапа от рибата със затворени очи.
— Стар режисьор, НОВ сценарист — проговори той най-сетне. — Повикахте ме да говорим за Библията. Питайте. Знам всичко.
— Слава Богу, че има и такива хора — каза Фриц. — По-голямата част от филма ни бе заснета в чужбина от един ужасно надменен директор, който не можеше и с кран да си го вдигне. Меги Ботуин е в Зала 4. Ела там след един час да видиш тоя боклук — направи ми знак с монокъла си. — Христос вървял по водата. Но как да се оправим с големите лайна? И.Х., налей малко миро в недостойното ухо на това момче — бутна ме по рамото. — А ти, синко, реши проблема с липсващия Юда и напиши такъв край, че публиката да не си иска парите веднага след прожекцията.
Вратата се хлопна.
Останах сам под проницателния поглед на И.Х., напомнящ за синьото небе над Йерусалим.
Той бавно дъвчеше рибата.
— Сигурно се чудите защо съм тук. Аз съм Християнина. Стара кримка. Чувствам се много добре с Мойсей, Мохамед и Пророците. Не мисля за вярата, защото съм НЕЯ.
— Винаги ли сте били Христос?
И.Х. видя, че любопитството ми е искрено и подъвка още малко.
— Дали съм Христос? То е като да навлечеш удобна дреха, която да ти служи прекрасно до края на живота ти. Погледна ли раните си, съм сигурен, че съм. Когато дълго не се бръсна, брадата ми пораства и се превръща в чудесно потвърждение. Не мога да си представя друг живот. Е, преди много години, разбира се, ми беше интересно — отхапа още едно парче. — Опитах всичко. Бил съм в оня бар на булевард „Креншоу“. В храма на Агабег.
— И аз съм ходил там!
— Голямо шоу, нали? Сеанси, дайрета… Не съм си взимал проститутка. Отбивах се и при Норвел. Още ли е в бизнеса?
— О, да! С премигващия, кравешки поглед и с красивите му мъжки любовници, които обикалят за пари с дайретата.