Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Ама вие говорите като МЕН! Астрология? Нумерология? Светите Братя? Ама че забавно.
— Бил съм и при Светите братя.
— Хареса ли ви как се въргалят из калта и бръщолевят на разни езици?
— Да! Ами негърската баптистка църква на „Сентръл Авеню“? Хорът на Хол Джонсон пее всяка неделя. Невероятни са!
— Божичко, момче, ти ми вървиш по петите! Как така си бил на всичките тези места?
— Търсех отговори!
— Чел ли си Талмуда? Корана?
— Попаднах на тях прекалено късно.
— Остави ме аз да ти кажа какво дойде наистина късно…
— Книгата на Мормон?!
— Ти си страшен!
— На двайсет години посетих сбирката на една мормонска група. Приспа ме самият Ангел Морони.
И.Х. изкрещя и се плесна по раните.
— Пълна скука! А Ейми Семпъл Макфърсън?
— Приятелите ми от колежа ме тикнаха към сцената, „за да се спася“. Изтичах и коленичих. Тя ме плясна с ръка по главата. Господи, спаси грешния — това взе да вика. Алилуя! Аз се запрепъвах обратно и паднах в ръцете на приятелите си!
— По дяволите — каза И.Х. — Ейми ме е спасявала два пъти. После я погребаха. Лятото на 1944-а май беше. В голям бронзов ковчег. За да направят надгробния й хълм, използваха шестнайсет коня и един булдозер. Господи, Ейми наистина те даряваше с измамни криле. Понякога ходя на гроба й от носталгия. Така ми липсва. Докосваше ме, все едно че съм Исус на Петдесетница. Големи лудории бяха.
— А сега си тук. На пълен работен ден като Исус в Максимус. Още от златните дни по времето на Арбътнот.
— Арбътнот? — Лицето на И.Х. помръкна от спомена. Бутна настрани чинията си. — Хайде. Изпробвай ме. Питай. Нещо за Стария Завет или за Новия?
— Книгата на Рут.
Той рецитира две минути от нея.
— Еклезиаст?
— Мога да ти го кажа целия! — и го направи.
— Йоан?
— Той е страхотен! Тайната вечеря след Тайната вечеря!
— Какво? — попитах аз недоверчиво.
— Много забравяш! Тайната вечеря не е била последна, а предпоследна. Няколко дни след разпването и полагането в гробница Симон, наречен Петър, заедно с другите ученици преживява на Тивериадското езеро чудото с рибите. Видели бледа светлина на брега. Приближили се и съгледали един мъж, застанал сред жаравата и рибата. Заговори ли го и разбрали, че е Христос, а той им казал: „Вземете от рибата и нахранете братята си. Разнесете словото ми по градовете на света и проповядвайте опрощение на греховете.“
— Гледай ти — промълвих аз.
— Хубаво е, нали? — каза И.Х. — Първо Предпоследната тайна вечеря — тази на да Винчи, а после — най-последната: с риба, изпечена на жаравата край Тивериадското езеро. После Христос си тръгва, но остава завинаги в умовете, сърцата и душите им. Finis.
И.Х. наведе глава и добави:
— Напиши наново книгите, и най-вече тази на Йоана. Не е мое, за да ти дам, а е твое, за да си го вземеш. Изчезвай, преди да съм отменил благословията си!
— Нима си ме благословил?
— През цялото време те благославях, синко. През цялото време. Върви.
31
Подадох глава в Прожекционна зала 4 и попитах:
— Къде е Юда?
— Това е паролата! — изкрещя Фриц. — Тук има три мартинита! Пийни!
— Мразя мартини. А и без друго трябва първо да изтрезнея. Г-це Ботуин?
— Маги — отвърна тя поразвеселена с камера в скута.
— Чувал съм много за вас и винаги съм ви се възхищавал. Искам да кажа колко много се радвам на тази възможност да работим…
— Да, да — отвърна любезно тя. — Но малко бъркате. Не съм гений. Аз съм… как се наричаха онези същества, които бродят по водата да търсят насекоми… Човек все има чувството, че ще потънат, а те се задържат върху тънкия пласт над водата. Напрежение по повърхността. Разпределят теглото си и разперват крака… Е, това правя и аз. Разпределям теглото си, разпервам ръце и крака и гледам да не повредя лентата, по която се плъзгам. Още не съм затъвала. Но не съм някакво чудо — просто имам късмет. Благодаря за комплимента, млади човече. Вдигнете брадичка и изпълнявайте командите на Фриц. Мартини. Скоро ще видите, че не съм постигнала кой знае какво съвършенство в това, което ще ни покажат — обърна слабото си лице към залата. — Джими? Започвай.
Светлините загаснаха, екранът избръмча и завесите се вдигнаха. Откъсът блесна, съпроводен от частично завършената музика към филма на Миклош Роса. Музиката ми хареса.
Докато течеше прожекцията, поглеждах крадешком към Фриц и Маги. Те изглеждаха като възседнали необязден кон. И аз се задрусах на седалката, понесен от потока образи.
Ръката ми се протегна към едното мартини.
— Добро момче — прошепна Фриц.