Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Всъщност нервите й играеха още откакто започна да се приготвя за вечерта. Беше успяла да подразбере, че на приема ще присъства каймакът на лондонското висше общество, защото лорд Уилоуби бе не само маркиз Хънт, а и пръв довереник на министър-председателя. От разговора си с Марта в Драгмор знаеше, че херцог Клейбъроу очевидно не е любител на светските събирания, но въпреки това бе твърде възможно да е тук тази вечер, именно заради властта и връзките на Уилоуби. А дори да не дойдеше самият той, Елизабет Мартиндейл без съмнение щеше да е тук, не само защото бе негова годеница — което само по себе си й даваше изключително високо положение в обществото, — а и защото беше от фамилията Де Уорън, чийто патриарх, граф Нортъмбърланд, бе един от най-могъщите хора в кралството.
Мисълта, че ще види поне единия от двамата, се бе оказала достатъчна да изопне нервите й още докато обличаше балната си рокля от тюркоазено моаре. При все това Никол упорито избягваше да си задава въпроса защо всъщност е дошла в Лондон и защо отива на този прием. Когато тръгна от къщата на Тависток Скуеър безпокойството й вече граничеше с паника. Идвала бе в Лондон преди малко повече от година, ала на светско събитие не беше присъствала от скандала насам. Последната й истинска публична поява беше балът с маски у Адърли, който щеше да бъде пълен провал, ако херцогът не се бе произнесъл в нейна полза. Тази вечер, дори и той да дойдеше, Никол щеше да бъде сама. Вече почти съжаляваше, че е дошла.
Една голяма група гости, застанали близо до входа, се обърнаха към нея и я зяпнаха.
— Виж ти, това не е ли по-голямата дъщеря на Драгмор? — извиси глас някакво конте.
— Тя е — отговори една възрастна матрона и побърза да отвърне поглед от Никол. — Чухте ли с какъв костюм е била у Адърли? — Гласът й рязко се сниши и тя обърна гръб на Никол и семейството й.
— Всички те са вещици! — извика високо Реджина, като хвърли изпепеляващ поглед към групичката и мина покрай нея с решителни, ядосани крачки, доста различни от обичайната й изящна походка.
Никол я хвана за лакътя.
— Няма нищо, Рай. Очаквах някои дребни неприятности.
— Познавам ги всичките до един и следващия път, когато пътищата ни се пресекат, тъпкано ще им го върна — заяви Реджина. Кехлибарените й очи святкаха. После се обърна и изгледа подозрително сестра си. — С какъв костюм си била у Адърли? И кога е било това?
Намесата на майка им спаси Никол от необходимостта да отговаря.
— Добре ли си, скъпа?
— Да, мамо, наистина — успя да се усмихне Никол, въпреки че съвсем не беше добре. Освен всичко останало усещаше, че се облива в пот и това я ужаси. С най-голямо удоволствие би свалила поне тези дълги до лакътя бели ръкавици, ала не смееше.
Джейн побърза да ги отведе при друга група гости, този път нейни лични приятели. Изненадата им от появата на Никол беше искрена и лишена от всякаква злоба. Облекчена, Никол се спря за малко да побъбри със семейство Хауърд и семейство Бентън.
— Марта е тук — прошепна й Реджина, като се отдалечи от групичката възрастни и повлече сестра си със себе си. — Виж — махна с ръка тя.
Никол се усмихна, радостна че най-добрата й приятелка се е върнала в Лондон. Марта се спусна към тях и ги прегърна.
— Какво правиш тук? — възкликна тя, пронизвайки приятелката си с поглед.
Никол сви рамене. Знаеше, че Марта навярно се досеща за истината.
— Драгмор внезапно е започнал да я отегчава — обади се Реджина, като погледна лукаво сестра си. — Какво знаеш ти по въпроса, Марта?
— Защо, какво искаш да кажеш? — Марта се обърна отново към Никол. — Прекрасно е, че си тук! — извика тя с многозначителен поглед, който Никол не можа да разгадае.
— Лорд Хортънс е тук — прошепна Реджина, обзета от внезапна възбуда. — Никол, бързо, виж!
Никол проследи погледа на сестра си и откри един тъмнокос красив мъж около трийсетте, който ги гледаше. Всъщност, съвсем не бе сигурна дали гледа нея или сестра й. Това я изпълни с неясно безпокойство.
Реджина я дръпна за ръката.
— Не е ли красив? На всичко отгоре е богат, а репутацията и маниерите му са безупречни! Посети ме вече два пъти! Никол… мисля, че той ме ухажва… мисля, че ще поиска ръката ми от татко!
Никол хвърли крадешком още един поглед към красивия лорд и се изчерви от дръзкия поглед, с който й отвърна той. Този път нямаше съмнение към кого е отправен. Тя бързо се извърна.
— Ти още си млада, Реджина. Сигурна съм, че той не е единственият ти ухажор.
— Разбира се — отвърна Реджина, ала сърцето на Никол се сви при вида на блесналите й очи. — Но… аз съм влюбена в него, Никол!