Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Съжаляваше, че няма свои ухажори, за да виси по ръцете им, както Елизабет беше увиснала на неговата. Чувстваше се ужасно. Беше на двадесет и три, почти двадесет и четири — една стара мома без шансове да се омъжи, освен за някой дебел старец. Елизабет бе само на осемнадесет, русокоса и съвършена, при това сгодена за херцога. Никол изпитваше неприязън към нея. Знаеше, че е несправедлива, но как би могла да я хареса? Това девойче имаше всичко, имаше своя принц, имаше нейната мимолетна мечта. Невъзможно бе да я харесва, точно както бе невъзможно да не презира него.
Когато часовниците удариха полунощ, Никол почувства, че не издържа повече. Измъкна се от салона, за да подиша малко въздух, уверена, че херцогът и скъпата му годеница вече са си отишли, защото от известно време насам не се виждаха никъде. Откри врата, водеща към един вътрешен двор и излезе навън. Нощта беше приятно студена в сравнение със задухата и топлината в салона. Облаци покриваха небето, виждаха се няколко трепкащи звездички, а от време на време се показваше и изтънелият сърп на луната. Никол отиде до тухлената стена и се облегна на нея, загледана в ярко осветените градини, които се простираха отвъд. Сега, когато херцогът вече го нямаше, тя осъзна, че е напълно изцедена и че вечерта е била пълен провал.
Изобщо не трябваше да идва в Лондон. Беше дошла заради него, сега вече можеше да си го признае, и беше пълна глупачка. Тази вечер той отново бе успял да разбие сърцето й.
Не чу как вратата към двора се отваря и затваря. Не чу и стъпките му. Когато заговори, гласът му бе тих и ядосан.
— Какво правиш тук?
Никол се завъртя със стреснато възклицание, за да се озове лице в лице с херцог Клейбъроу. Дворът тънеше в полумрак, но това не й попречи да види изражението му и да разбере, че не е сгрешила: наистина беше ядосан.
— Дишам свеж въздух, но това изобщо не те засяга.
— Знаеш, че нямам предвид това.
— Знам ли?
— Не си играй с мен — заплашително каза той, като пристъпи към нея. — Защо ме последва в Лондон?
Никол зяпна, слисана не толкова от въпроса, а от прозорливостта му.
— Колко си самонадеян! Не съм те последвала! — излъга тя. Никога, за нищо на света нямаше да му признае истината.
— Не ти вярвам.
— Това е твой проблем, не мой.
— Не — бавно каза той, — точно тук грешиш. Това определено е наш проблем.
Никол стоеше като вкаменена, неспособна да проумее думите му. Тогава погледът му се плъзна към деколтето й и дъхът й секна. Обзе я опасно желание. Измина много време, преди той да заговори отново, без да откъсва очи от нея.
— Знам, че ти никога не идваш в Лондон, Никол. Знам, че си дошла заради мен.
— Ти си непоносимо нагъл — отвърна троснато тя.
— А ти си лъжкиня.
— Не! — извика Никол разтреперана.
— Тогава защо си дошла тук, след като не си идвала след… след скандала?
Разбира се, той не можеше да не знае за нейното падение, всички знаеха, но това, че го бе споменал така направо, я смути. Досега винаги се бе преструвал, че не знае, или по-точно — че не го интересува.
— Е, какво? Не можеш да намериш подходящо обяснение?
При това напомняне, че трябва да се защити и да го излъже, цялото й лице пламна.
— Бях в Лондон миналата година. Истина е! Реджина винаги ме умолява да дойда, така беше и сега.
Той пристъпи още една крачка напред. Усмивката му беше студена.
— Само като си помисля, че те смятах за превъзходна актриса.
Никол отстъпи назад.
— Не играя роля.
— Нима? Точно в този момент си ужасна актриса. — Докато го казваше, херцогът направи още крачка напред и Никол отново отстъпи. — Какво има, Никол? Страх ли те е от мен? — предизвикателно попита той.
Никол тутакси вирна брадичка.
— Не се самозаблуждавай!
Херцогът се усмихна мрачно.
— Не съм си го и помислял. Ти не се боиш от мен, нали? Твоята игра ми е ясна, Никол. Аз не съм глупак.
— Не знам за какво говориш.
Той се изсмя пренебрежително.
— И после твърдиш, че не си била актриса!
Никол отново вирна глава, разярена от подигравателния му тон.
— Мисли каквото си искаш. Само че аз нямам ни най-малка представа накъде биеш.
— Ти ме преследваш, нали, скъпа?
— Ти наистина си сериозно заблуден — извика тя.
— Много жени — рязко смени тона той — са се опитвали да сторят това, което се опитваш да сториш ти. И нито една не е успяла да ме откъсне от Елизабет. Разбираш ли?