Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол прехапа устни и се спогледа тревожно с Марта. Интуицията й подсказваше, че лорд Хортънс е достоен единствено за презрение.
— Аз ще се посмеся с тълпата — промълви отмаляло Реджина и пред погледите на другите две момичета се изгуби сред множеството, естествено, по посока на лорд Хортънс.
Никол забеляза, че той отново я гледа настойчиво и рязко му обърна гръб. Беше разярена.
— Той ще разбие сърцето й.
— Определено мога да кажа, че те заглежда — каза Марта. — По принцип не бих се тревожила, защото Реджина се радва на огромна популярност и се влюбва поне веднъж седмично. Мисля обаче, че тази работа с лорд Хортънс е много по-сериозна, Никол. От два месеца не е говорила за никой друг, освен за него.
— Ох! — изпъшка Никол. — Трябва някак да я накарам да стои настрана от него.
— Трябва. Никол, той е тук.
Никол се вкамени.
— Херцогът? — попита едва чуто тя. Сърцето й туптеше като обезумяло.
— Да. — Марта обходи с поглед тълпата. — Видях го наскоро. Трябва да се е върнал в Лондон. — Тя се обърна отново към приятелката си. — Никол, какво правиш?
— О, Марта! — извика Никол, разбрала съвсем точно въпроса й. — Само ако знаех! Просто не можех да стоя в Драгмор, не можех!
Марта сграбчи ръката й.
— Виждам го.
Никол преглътна и проследи погледа й. По тялото й пробягнаха тръпки.
Той изглеждаше невероятно великолепен в черния си фрак и панталони. Извисяваше се с една глава над тълпата, дяволски красив и дяволски мъжествен. В сравнение с него останалите мъже наоколо изглеждаха глупаво; белите им като лилии лица бледнееха на фона на неговия златист тен, телата им бяха смешно крехки: до неговата мъжествена фигура. Косата му бе все така твърде дълга. Очевадно мрази да ходи при бръснаря си, помисли си с усмивка Никол. Само човек като херцога можеше да си позволи безнаказано подобна старомодна външност.
Разбира се, той бе отегчен и изнервен, точно както у Адърли; слушаше с половин ухо думите на някаква възрастна дама, приведен леко към нея, докато погледът му се местеше разсеяно из тълпата. Най-накрая изправи глава, усмихна се някак измъчено и кимна в знак на съгласие с онова, което казваше дамата, каквото и да бе то. И точно в този момент неспокойният му поглед срещна погледа на Никол.
Той замръзна на мястото си със слисано изражение. Никол го гледаше, неспособна да отмести очи. Разстоянието помежду им бе голямо, ала не дотам, че да й попречи да разчете израза на лицето му и да види как изумлението се сменя с гняв. След миг погледът му се плъзна надолу по тялото й, сетне отново нагоре. И това не беше поглед, изразяващ учтиво внимание, не беше поглед на джентълмен.
— Разярен е — прошепна Марта.
Никол беше забравила напълно за присъствието й, беше забравила всичко и всички. Освен него.
— Той ме презира така силно, както го презирам аз — каза с неуверен глас тя. После вирна гордо глава в опит да изглежда безгрижна, да изглежда така, сякаш погледите им са се срещнали съвсем случайно. Беше наранена от гнева му, макар че не би трябвало да е така. Той мигновено извърна глава встрани.
Никол се вцепени. Една дребна, русокоса жена го бе хванала под ръка и го притискаше към себе си. Херцогът се приведе към нея, заслушан в думите й, а тя се усмихваше, смееше се. Когато се изправи, той също се усмихваше. Никол усети, че й прималява.
— Това е тя, нали?
— Да.
Никол им обърна гръб. Не бе успяла да огледа добре Елизабет, която просто се губеше пред снажната фигура на херцога, но беше видяла достатъчно. Съперницата й бе крехка, светлокоса и хубава. Никога в живота си Никол не се бе чувствала толкова висока, тъмна и непохватна. А херцогът обичаше своята годеница, обичаше я искрено. Това бе толкова явно, че очите на Никол се напълниха със сълзи.
— Никол, да отидем да си сложим малко пудра — припряно каза Марта, като я хвана за ръка.
Първоначалната реакция на Никол бе да възрази, но тя я потисна. Вместо това се усмихна накриво и последва Марта, която я поведе към тоалетната.
Когато се върнаха, Никол вече бе преодоляла шока от това, че най-после бе видяла херцога с неговата годеница. Следвайки примера на сестра си, тя тръгна с Марта из тълпата и бе представена на много хора, повечето от които се държаха учтиво и мило с нея, защото Марта беше дискретна и знаеше при кого да я отведе. Въпреки това във всеки един момент от следващите два часа Никол знаеше с абсолютна точност къде се намира херцогът.
Елизабет почти не се отделяше от него, а той не обръщаше никакво внимание на Никол. Погледите им се срещнаха неволно още на два пъти, ала той веднага й обръщаше гръб, сякаш тя не съществуваше или пък беше от по-низша класа. Никол беше сигурна, че усеща присъствието й така, както тя усещаше неговото, но е решен да я отбягва на всяка цена.