Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Но, разбира се, трябва да има някакъв изход? — попита Бауърс.

Веласкес кимна:

— Можем да инсталираме нови компютри, които не са свързани с телефонните комуникации. Машините могат да работят паралелно, докато постепенно успеем да извадим старите от системата.

— И наричаш това решение? — учуди се Омото. — Аз не мисля така.

— Да, наистина. От финансова гледна точка държавата ще трябва да плати милиарди долари за оборудване, препрограмиране и преквалификация. Повечето институции не разполагат с подобен капитал. Освен това не разполагаме и с необходимото количество за подмяна. Този начин на действие ще ни върне назад с поне две десетилетия. Пак ще трябва да разчитаме на пощите за банковите трансфери. Във финансовите среди вече са свикнали на моментално обслужване. Всяка година се прехвърлят около триста трилиона долара. Финансистите са готови да приемат предложение за стотици милиони долари, ако банката им предложи само четвърт процент повече от фиксираната лихва. Промени ли се процентът, те просто прехвърлят парите си другаде. Тези хора правят цяло състояние само на базата на потока финансови средства. Времето, което им се дава за работа с чужди капитали, варира от половин час до половин година.

— Значи целият свят ще се парализира? — попита Хамър.

— Може би точно това е целта — отговори Ръсел.

Мартин не мислеше така. Сега, когато беше сигурен, че тези компютърни истории са далеч от обикновените шегички, някак не му се вярваше да са насочени към разрушаването на съществуващия ред. По-скоро случилото се беше чисто и просто демонстрация на сила.

Налагаше се да обсъди с Ръсел тази идея по-подробно.

Може би на вечеря с чаша в ръка.