Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Това, което хората упорито отказваха да повярват, беше, че тези действия могат да бъдат замразени.

И то само с натискането на един клавиш.

В Токио министърът на търговията се срещна с няколко души, които при нормални обстоятелства не биха се събрали заедно. Тук бяха председателите на банковите и индустриални гиганти, висши офицери от министерството на отбраната, служители от разузнаването и политически съветници, които макар и в сянка разполагаха с реалната политическа власт в страната.

Министърът не желаеше да губи никакво време. Той започна направо:

— Господа! Днес получихме инструкции, които, веднага щом е възможно, ще бъдат потвърдени и с извънредна заповед на правителството. Те се отнасят до всички производители, финансови институции и военни формирования. Службите за сигурност ще следят за стриктното спазване на заповедта. Инструкциите са следните: незабавно да бъдат прекратени всички търговски операции, свързани с износа на страната!

Такамо Ямура, главен изпълнителен директор на най-голямото автомобилно предприятие, не се сдържа:

— Но, господин министър! Тази политика е самоубийствена! Помислете само за безработицата, ако производството бъде намалено! Помислете за положителния платежен баланс! Хората ще излязат на улиците, ще започне революция!

Министърът глухо отговори:

— Вие се докоснахте до същината на проблема, господине — платежният баланс на плащанията. След продължилото седем часа прекъсване на комуникациите и компютърните операции този баланс вече не съществува…

В Либия дребничкият полковник беше бесен:

— Бяхме обещали тези оръжия!

Секретарят трепереше.

— Но, господине…

— Значи ще ги доставим! Чрез посолството ни в Западна Германия, както беше планирано.

— Но калашниците не са на разположение — възрази секретарят. Той вече се страхуваше за продължителността на скромния си живот. И добави това, което отчаяно се надяваше някой най-после да разбере: — Грешката не е моя.

— Не са на разположение! Не са на разположение! И защо не?

— Защото не можем да ги платим, уважаеми господин полковник.

Лицето на полковника почервеня от гняв. Той процеди саркастично:

— А, ясно. Хазната ни е празна. Нима толкова скоро?

— Не, не, имаме много пари, господин полковник. Но няма как да ги прехвърлим зад граница…

Когато телефоните в Мадрид отново започнаха да функционират, уредникът на музея „Прадо“ веднага се обади във вътрешното министерство. Той искаше да излее гнева си на някого, но попадна само на дребен чиновник.

— Предайте на господин министъра — каза той, — че хиляди часове човешки труд отидоха на вятъра! Изчезнал е целият ни компютъризиран инвентар от паметници на културата!…

В административните офиси на „Селюлър Уан“ в Ню Йорк скоро бяха открили нов софтуер, който можеше да се справи с кражбите на клетъчни телефонни и серийни номера от електронните крадци, които дебнеха непрекъснато с високотехнологичните си скенери. Управителят въздъхна с облекчение, когато необяснимото прекъсване на излъчванията най-после от само себе си спря. Лампите на таблото светеха, хората искаха някакво обяснение за случилото се, но управителят беше доволен. Той смяташе, че ще успее да запази работата си. Тогава главният програмист го уведоми, че новият софтуер е изчезнал…