Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
която пишеше отдясно на ревера:
“Д-Р МАНУЕЛ МАНЕЛО, РЪКОВОДИТЕЛ НА СЕКТОР ХИРУРГИЯ”
— Никаква лудост не е — гласът му беше плътен и настоятелен, очите
му — приковани в лекарката на Ви. — Знам какво искам. Искам теб.
Моя, помисли си Ви. Не твоя, МОЯ.
— Не мога да не отида в «Кълъмбия» утре — каза тя. — Дори и да
имаше нещо между нас, пак трябва да отида, ако искам да ръководя
сектор.
— Нещо между нас? — кучият син се усмихна. — Значи ли, че ще си
помислиш за това?
— За това?
— За нас.
Горната устна на Ви оголи кучешките му зъби. В гърдите му се
надигна ръмжене и една-единствена дума се търкаляше в мозъка му като
граната със свален предпазител: Моя.
— Не знам — отвърна лекарката на Ви.
— Това не означава «не», нали, Джейн? Не означава «не».
— Не… не означава.
— Добре — мъжът погледна надолу към Ви и изглеждаше изненадан.
— Някой май се е събудил.
Буден съм и още как! — помисли си Ви. — И ако я докоснеш дори с
пръст, ще ти отхапя шибаната ръка до рамото!
9.
Фей Монтгомъри беше практична жена и именно това я правеше
чудесна сестра. Здравият разум й бе присъщ по природа точно както
тъмната коса и очи. Беше незаменима в кризисни ситуации. С мъж военен, две деца и дванайсетгодишен стаж в спешното отделение, тя не се
стъписваше никак лесно.
Седнала зад гишето в сестринската стая на хирургичното отделение, в
момента тя беше стъписана.
Трима здравеняци стояха от другата страна на преградата. Единият
имаше дълга разноцветна коса и жълти очи, прекалено ярки, за да са
естествени. Вторият беше така умопомрачително красив и с толкова силен
сексапил, та й се наложи да си напомни, че е щастливо омъжена за човек, към когото още изпитва тръпка. Третият стоеше по-назад. Беше с тъмни
очила, шапка на «Ред Сокс» и излъчваше злост, която не съответстваше на
привлекателното му лице.
Някой от тях не беше ли попитал нещо? Така й се струваше. Тъй като
никоя от другите сестри не беше способна да проговори, Фей измънка: — Извинете, какво казахте?
Онзи с разкошната коса — Боже, истинска ли беше тази красота? —се усмихна леко.
— Търсим Майкъл Клосник. В приемната ни казаха, че е докаран тук
след операцията.
Господи, тези ириси бяха с цвят на поле от лютичета, огряно от
слънцето. Истинско искрящо злато.
— Роднини ли сте?
— Братя сме му.
— Добре. Съжалявам, но току-що излезе от операционната и не е
позволено… — без основателна причина съзнанието на Фей пое в
различна посока като детско влакче, взето от едни релси и поставено на
други. Чу се да казва: — В дъното на коридора, шеста стая. Но само един
от вас може да влезе, и то за кратко. А и трябва да изчакате, докато
лекарите…
В този момент до гишето се появи доктор Манело. Огледа мъжете и
попита:
— Всичко наред ли е?
Фей кимна, а устата й произнесе:
— Напълно.
Доктор Манело се намръщи, когато погледът му срещна техните.
Примижа и потърка слепоочията си, сякаш имаше главоболие.
— Ще бъда в кабинета си, ако имаш нужда от мен, Фей.
— Добре, доктор Манело — тя погледна отново към мъжете. За какво
говореше? А, да. — Ще трябва да изчакате лекарят му да си тръгне, става
ли?
— Той при него ли е в момента?
— Тя е там, да.
— Добре, благодаря.
Жълтите очи се заковаха в нейните и изведнъж тя дори не можеше да
си спомни дали в шеста стая изобщо имаше пациент. Имаше ли?
— Кажете ми — заговори мъжът, — какво е потребителското ви име и
паролата?
— Моля?
— За компютъра.
Защо той би… Разбира се, нужна му беше информация. Повече от
ясно. И тя трябваше да му я предостави.
— ФМОНТ2 с главни букви. Паролата е 11Еди11. С главно Е.
— Благодаря.
Тя точно са канеше да отвърне: «За нищо», когато изведнъж й
хрумна, че беше време за събрание на персонала. Но защо да се събират, след като вече бяха провели събранието в началото на…
Не, определено беше време за събрание на персонала. Спешно
трябваше да се съберат. На мига.
Фей примигна и осъзна, че се взира в празното пространство зад
гишето. Можеше да се закълне, че само преди секунда беше разговаряла с
някого.
Събрание на персонала. Веднага.
Фей разтърка слепоочията си. Имаше чувството, че главата й е
притисната в менгеме. Обикновено не страдаше от главоболие, но денят
беше кошмарен, бе погълнала огромно количество кофеин и почти
никаква храна.
Погледна през рамо към другите три сестри. Всички до една имаха