Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
китайски знаци и йероглифите бяха изкусно изработени. Реши, че
символите трябва да са свързани с някаква банда, въпреки че той не
изглеждаше като момче, което си играе на битки. Беше по-свиреп, като
войник.
Може би татуировките бяха военни.
Когато погледна тръбата, която влизаше в устата му, забеляза нещо
странно. С палеца си повдигна горната му устна. Кучешките му зъби бяха
силно изявени. Ужасяващо остри.
Без съмнение, козметична намеса. Хората подлагаха външния си вид
на какви ли не приумици в наши дни. А той вече го беше направил с
лицето си.
Тя повдигна тънкото одеяло, с което беше завит. Превръзката на
гърдите му беше добре, така че продължи надолу по тялото му, избутвайки завивката да не й пречи. Прегледа превръзката на прободната
рана и опипа коремната област. След като натисна леко, за да усети
вътрешните му органи, тя огледа татуировките над пубиса, после видя
белезите около слабините му.
Той беше частично кастриран.
Предвид хаотичните белези, не беше следствие от хирургическа
намеса, по-скоро резултат от някакъв инцидент. Или поне тя се надяваше
да е било инцидент, защото единственото друго обяснение бе изтезание.
Покри го и се загледа в лицето му. Инстинктивно стисна ръката му.
— Имал си труден живот, нали?
— Да, но това ми беше от полза.
Джейн се извърна рязко.
— Боже, Манело, уплаши ме.
— Извинявай. Исках да проверя дали всичко е наред — шефът й
заобиколи от другата страна на леглото, а очите му изучаваха пациента.
— Знаеш ли, не мисля, че щеше да оживее под ножа на друг хирург.
— Видя ли снимките?
— На сърцето му ли? Да. Искам да ги изпратя на момчетата в
«Кълъмбия» да ги разгледат. Можеш да ги питаш какво мислят, докато си
там.
Тя пропусна забележката му.
— Кръвната му група е невъзможна за установяване.
— Нима?
— Ако получим съгласието му, мисля, че трябва да му направим
цялостно изследване — чак до ниво хромозоми.
— Да, втората ти любов. Гените.
Странно, че го беше запомнил. Беше споменала само веднъж как за
малко да се насочи към генетиката.
Като в наркоманско видение Джейн си представи вътрешностите на
пациента, видя сърцето му в ръцете си, почувства допира до него, докато
спасяваше живота му.
— Той представлява невероятна възможност за клинични
изследвания. Боже, бих се радвала да го изучавам. Или поне да участвам в
изучаването му.
Меките звуци на контролните монитори сякаш се усилиха в тишината
помежду им, а миг по-късно усети нещо като гъделичкане по тила. Тя
вдигна поглед. Манело я гледаше с мрачно лице, масивната му челюст
беше стисната, веждите свъсени.
— Манело? — намръщи се тя. — Добре ли си?
— Не отивай.
За да избегне очите му, тя погледна надолу към чаршафа, който беше
прегънат и подпъхнат под ръката на пациента. Бавно приглади бялата
повърхност, докато това не й припомни един типичен жест на майка й.
Тя спря движението на ръката си.
— Можеш да си намериш друг хирург…
— По дяволите отделението. Не искам да си отидеш, защото… —Манело прекара ръка през гъстата си тъмна коса. — Господи, Джейн. Не
искам да си тръгнеш, защото ужасно ще ми липсваш и защото аз… по
дяволите, имам нужда от теб, разбра ли? Нуждая се от теб тук. С мен.
Джейн започна да мига като глупачка. През последните четири години
не беше имало и намек, че този мъж изпитва влечение към нея.
Естествено, бяха близки. И тя беше единствената, която можеше да го
успокои, когато изпуснеше нервите си. Добре, обсъждаха болничните
проблеми през цялото време, дори след работа. И вечеряха заедно, винаги
когато бяха дежурни и… той й разказа за семейството си и тя му разказа
за своето…
Глупости.
Да, но той беше най-желаният мъж в болницата. А тя беше не по-
женствена от… ами, от хирургическа маса. Във всеки случай извивките й
не бяха повече.
— Хайде, Джейн, не бъди така непроницаема. Само мъничък знак и
ще се озова под престилката ти за нула време.
— Ти да не полудя? — задъхано промълви тя.
— Не — клепачите му някак натежаха. — Аз съм съвсем откровен.
Пред това негово изпълнено с нега изражение мозъкът на Джейн
изключи. Направо се изпари от главата й.
— Не би се приело добре — изтърси тя.
— Ще бъдем дискретни.
— Ние се караме.
Какви ги дрънкаше, по дяволите?
— Знам — той се усмихна и плътните му устни се извиха. — Това ми
харесва. Никой, освен теб, не ми се опълчва.
Тя го погледна през леглото на пациента и все още втрещена, не