Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
надалеч? Намираме се в жилищната част на квартала. Твърде много очи
биха видели евентуална битка, така че той не би дошъл тук.
— Фюри, ами ако са го отвлекли? Не видяхме други лесъри навън
цяла нощ. Ами ако са организирали мащабна акция и са го хванали?
— Ако е бил в съзнание, много малко вероятно е, като се има предвид
ръката му. Допълнително оръжие е, дори и да са му взели кинжалите.
— А ако е бил в безсъзнание?
Преди Фюри да успее да отговори, микробус на Канал Шест —водещите в новините — профуча с бясна скорост. Две пресечки по-надолу
стоповете му светнаха, преди да завие наляво.
Фюри успя само да си помисли: По дяволите! Новинарските
микробуси не се появяваха, движейки се с такава скорост, когато котката
на някоя възрастна дама се е качила на дърво. Все пак, можеше да е някоя
човешка бъркотия, например гангстерски дъжд от олово.
За беда Фюри имаше ужасно, смазващо предчувствие, че случаят не е
такъв, така че, когато Бъч тръгна в тази посока, той го последва. Никой не
проговори, което означаваше, че ченгето си мисли същото като него: Моля
те, Боже, нека е нечия чужда трагедия, не наша.
Когато стигнаха до мястото, където беше паркиран микробусът на
телевизията, видяха типичното местопрестъпление с две патрулни коли на
полицейския участък на Колдуел, спрели в началото на задънената улица
към Двадесето Авеню. Осветена от прожектор репортерка говореше към
камера, униформени обикаляха в периметър, ограден с жълта лента, а
отстрани висяха зяпачи, дошли да нахранят любопитството си с драма.
Поривът на вятъра откъм тясната уличка донесе мириса на кръвта на
Ви и сладникавата воня на бебешка пудра, оставяна от лесърите.
— О, Боже…
Болката на Бъч се разнесе в студения нощен въздух и добави остър
дъх на смолен лак към смесицата.
Ченгето се устреми напред към лентата, но Фюри го сграбчи за
ръката, за да го спре, при което усети мощно опарване. Злото у Бъч беше
толкова осезаемо, че прониза ръката на Фюри и отиде чак в стомаха му, като го сви на топка.
Ала той не пускаше приятеля си.
— Стой настрана. Сигурно там има твои бивши колеги — когато
ченгето отвори уста, Фюри го изпревари. — Вдигни си яката, нахлупи си
шапката ниско и се стегни,
Бъч дръпна надолу шапката си на «Ред Сокс» и прехапа устни.
— Ами ако е мъртъв…
— Млъкни и се погрижи да се задържиш на крака — което нямаше да
е лесно, защото Бъч беше развалина. Исусе… ако Ви беше мъртъв, това
щеше да съсипе всички в Братството, но Бъч щеше да има и по-
специфичен проблем. След като беше придобил умението да изсмуква
убийците, единствено Ви можеше да извади злото от него.
— Върви, Бъч. Твърде много привличаш внимание. Хайде, тръгвай.
Ченгето измина няколко метра и се подпря на паркирана в сенките
кола. Като стана ясно, че ще остане там, Фюри се присъедини към
зяпачите край жълтата лента. Проучи обстановката и първото, което видя, бяха остатъците от унищожен лесър. За щастие, полицията не им
обръщаше внимание. Те явно мислеха, че лъскавата локва е масло, потекло от кола, а изгореното е останало от бездомник, който си е палил
огън. Не, значките се събираха около мястото, където явно бе лежал
Вишъс в локва от червена кръв.
О, Господи…
Фюри погледна към случаен човек до себе си.
— Какво е станало?
Мъжът сви рамене.
— Стрелба. Някакъв бой.
Младеж, облечен като рейвър, заговори превъзбудено, сякаш ставаше
дума за някаква чудно хубава новина.
— Простреляха го в гърдите. Видях как се случи и се обадих на
деветстотин и единайсет — той размаха мобилния си телефон, като че
беше награда. — От полицията искат да се навъртам наоколо, за да ме
разпитат.
Фюри премести поглед към него.
— Какво се случи?
— Боже, няма да повярваш. Беше като от Най-разтърсващите
моменти в света, записани на видео. Нали го знаеш това предаване?
— Да — Фюри огледа сградите от двете страни на улицата. Нямаха
прозорци. Това вероятно беше единственият свидетел. — Та какво стана?
— Ами вървях надолу по «Трейд Стрийт». Приятелите ми ме зарязаха
в «Скриймърс» и останах без превоз. Та вървя си аз и виждам някаква
ярка светлина да блясва насреща. Беше като гигантски лъч, идващ от тази
улица. Позабързах се, защото исках да видя какво става, и точно тогава
чух изстрела. Все едно тапа изхвърча. Всъщност не знаех, че е изстрел, докато не стигнах. Човек би си помислил, че звукът ще е по-силен…
— Кога се обади на деветстотин и единайсет?