Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
знаеше какво да каже. Боже, беше минало толкова много време, откакто
бе имало мъж в живота й. В леглото й. В главата й. Толкова дяволски
много време. От години се прибираше в апартамента си сама, взимаше
душ сама, хвърляше се в леглото сама, събуждаше се сама и отиваше на
работа сама. След като и двамата й родители бяха починали, тя нямаше
семейство, а и с времето, което прекарваше в болницата, нямаше приятели
извън нея. Единственият човек, с когото разговаряше истински, беше…
ами, Манело.
Като го погледна сега, й се стори, че той беше истинската причина тя
да си тръгне не само защото стоеше на пътя й към издигането в
болницата. Подсъзнателно беше разбрала, че това привличане назрява, и е
искала да избяга, преди нещо да се случи.
— Мълчание — промърмори Манело. — Не е на добре. Освен ако не
се чудиш как да кажеш: «Мани, обичам те от години, нека отидем у вас и
да прекараме следващите четири дни в леглото.»
— Ти си дежурен утре — отбеляза тя автоматично.
— Ще се обадя, че съм болен. Ще кажа, че имам грип. А след като си
ми подчинена, ще ти наредя да направиш същото — той се наведе напред
над пациента. — Не отивай в «Кълъмбия» утре. Не си тръгвай. Нека видим
докъде ще ни отведе това.
Джейн погледна надолу и осъзна, че се е втренчила в ръцете на
Мани… неговите силни големи ръце, които бяха оправили толкова крака, рамене и колене, спасявайки кариерите и щастието на толкова спортисти
— професионалисти и любители. Но той не оперираше само младите и
силните. Запазваше подвижността на възрастни и ранени, а също и на
покосени от рак, помогнал бе на толкова хора да продължат да използват
краката и ръцете си.
Опита се да си представи тези ръце върху кожата си.
— Мани… — пошепна тя. — Това е лудост.
В другия край на града, на уличката пред «Зироу Сам», Фюри се
надигна от неподвижното тяло на бял като призрак лесър. С черния си
кинжал, той направи голям разрез през врата му и лъскава черна кръв
потече върху покрития с киша асфалт. Инстинктът му подсказваше да го
прободе в сърцето и да го прати обратно при Омега, но това беше старият
начин. Новият беше по-добър.
Макар че Бъч беше платил за него. Прескъпо.
— Този е готов за теб — съобщи Фюри и отстъпи назад.
Бъч се приближи, ботушите му скърцаха през заледените локви.
Лицето му беше мрачно, кучешките му зъби — удължени, в мириса му се
долавяше сладникавият аромат на бебешка пудра, излъчван от враговете
им. Той беше приключил с убиеца, с когото се беше бил, свършил си бе
работата и сега щеше да го направи отново.
У ченгето личеше и мотивация, и болка. Той се отпусна на колене, сграбчи бледото лице на лесъра и се наведе надолу. Отвори уста над
устните на убиеца и започна да вдишва бавно и продължително.
Очите на лесъра пламнаха, черна мъгла се издигна от тялото му и
беше всмукана в дробовете на Бъч. Вдишването беше без прекъсване, никаква пауза във всмукването, само силна струя зло, преминаваща от
едно тяло в друго. Накрая от врага остана само сива пепел, тялото му се
разпадна и се превърна в ситен прах, отнесен от студения вятър.
Бъч се отпусна и се килна настрани върху кишата на уличното платно.
Фюри отиде до него и протегна ръка…
— Не ме докосвай — изхриптя Бъч. — Ще те разболея.
— Нека да…
— Не! — Бъч се подпря на земята и взе да се надига. — Просто ми
дай една минута.
Фюри застана над ченгето, като го пазеше и хвърляше око към
уличката, в случай че дойдеха още.
— Искаш ли да си отидеш вкъщи? Аз ще потърся Ви.
— По дяволите, не — ченгето вдигна лешниковите си очи. — Той е
мой. Аз ще го намеря.
— Сигурен ли си?
Бъч се изправи на крака и макар да се вееше като знаме, беше повече
от готов.
— Да вървим.
Фюри изравни крачка с приятеля си и двамата тръгнаха по «Трейд
Стрийт», но не му харесваше физиономията на Бъч. Беше налудничавото
изражение на някой, чиято пружина е пренавита докрай, но няма да се
откаже, докато не падне.
Двамата претърсиха всяка дупка в Колдуел, но от Ви нямаше и следа, което накара Бъч да се почувства още по-зле.
Намираха се в най-отдалечения край на центъра, чак до «Ред Авеню», когато Фюри спря.
— Да се връщаме. Съмнявам се да е дошъл толкова далече.
Бъч също спря. Огледа наоколо. С глух глас каза: — Хей, виж. Това е сградата, в която беше старият апартамент на Бет.
— Още една причина да се връщаме.
Ченгето поклати глава и разтърка гърдите си.
— Трябва да продължим.
— Не казвам, че ще спрем да търсим. Но защо би отишъл толкова