Когато боговете се смеят

Натрапчиво бръмчене прониза нощната тишина — комар търсеше площадка за кацане върху бузата на Настя. Тя вдигна ръка, за да плесне навреме негодника, и тутакси събудилото се кученце се обади с тъничко скимтене. „По дяволите, няма да има спокойствие за мен в тази къща — ядосано си помисли Настя. — Куче, комари, убийци, писма от почитатели, жега, задух — защо всичко това се струпва само върху мен? За да не ме оставят да заспя, щеше да е достатъчно само едното“.

Тя отметна чаршафа, с който се завиваше в жегата, взе кученцето и на пръсти отиде в кухнята, като затвори плътно вратата след себе си. Ако беше малко по-хладно, с удоволствие щеше да изпие едно кафе, но в тази лепкава жега мисълта за горещата напитка никак не я вдъхновяваше. Наметна си тънко пеньоарче, наля чаша вода от чешмата, седна на мекото диванче с дървена облегалка, изпружи нозе и намести кученцето в скута си. Та докъде беше стигнала? А, да, дотам, че неизвестният почитател смята, че е доказал нещо на дело. Какво пък, очертава се не много ясна, но напълно логична картинка. Младеж, който се прекланя пред музикалния гений на Светлана Медведева, банално се е припознал в съвсем друго момиче, пише му писма, а между другото убива хора, които по време на изявите на неговия кумир си позволяват нелицеприятни изказвания по адрес на певицата, и съобщава за това в писмата си в твърде завоалирана форма. Тоест, ако някой не знае за труповете на Курбанов и Фризе, по никакъв начин не може да се сети, че става дума за убийство. Охо! До каква степен на един човек трябва да му хлопа дъската, та да реди такива фокуси! Странен е все пак…

Кученцето подозрително се размърда и скочи на пода. Настя не схвана веднага каква е работата, после трескаво скочи и се втурна към антрето, където на рафта бяха струпани стари вестници. Успя навреме, тъничката струйка се изля точно върху подложения вестник. Настя смачка вестника, извади от едно чекмедже найлонов плик, пъхна там „еднократната кучешка тоалетна“ и остави плика до входната врата. На сутринта, когато тръгва за работа, ще го изхвърли. Все пак интересно е подреден животът — минаха само три дни, а вече цялото съществуване на двама възрастни хора в този апартамент е подчинено на едно тримесечно кученце. Вестниците, които по-рано безжалостно се изхвърляха още на следващия ден, сега грижливо се подреждаха на рафта. В красиво ремонтираната кухня на най-неподходящото, но единствено възможно място се мъдреха две панички — за храната и за водата. В хладилника се появи мляко, което нито тя, нито Чистяков понасяха и никога не бяха купували, както и ситно нарязано сурово месо. На котлона, разваляйки външния вид на работната зона, постоянно стоеше тенджерка с накиснати овесени ядки, от които при нужда можеше за пет минути да се приготви кашичка. В банята се търкаляше парцал за забърсване на пода, в случай че Настя или Льоша не успеят с нужното темпо да проведат операцията по поставянето на кученцето на вестник. Из стаята бяха разхвърляни топчици и изкуствени кокалчета, а чифт ръкавици на Настя и чифт обуща на Льоша още вчера бяха изхвърлени в кофата за боклук поради пълната им и безвъзвратна изгризаност. Сега трябваше постоянно да внимават на достъпни за кученцето места да не остава безнадзорен нито един предмет, който дори само теоретично би представлявал интерес за него. А за него представляваше интерес всичко без изключение, защото кутрето, което Настя и Чистяков наричаха просто Момъка, беше младо и изпълнено с изследователски ентусиазъм за опознаване на света, па макар и засега ограничен в рамките на малката гарсониера. Че и тези безсънни нощи, изпълнени с жалния кучешки вой…