Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Майк погледна покритото с кръв оръжие.
— Виждам — каза той сухо. — И успокоихте ли го?
— Аз се защитавах. Отвръщах на ударите му, доколкото можех. Да не искате да стоя със скръстени ръце? И да се оставя да бъда убит в собствената си къща? Аз си служа с меч толкова добре, колкото и противникът ми.
— По всичко личи — каза Майк. — Какво се е случило с Фос?
Този въпрос не направи никакво впечатление на Пене.
— За кого говорите?
— За Лалей Фос, който вчера вечерта беше у вас.
— А, драматургът. Цели седмици не съм го виждал.
— Лъжете — каза Майк спокойно. — Вчера вечерта той беше тук. Мога да ви уверя, тъй като аз бях в съседната стая.
— А, вие ли бяхте? — каза баронът явно успокоен. — Да, той идва при мен да ми иска пари. Дадох му 50 фунта, след което си отиде. Това е всичко, което знам за него.
Бриксан отново погледна меча.
— Не ви ли се струва чудно, че главата на Фос е била намерена в Гобхем Къмън? — попита той.
Грегори го погледна с учуден, изпитателен поглед.
— Много чудно ми се вижда — каза той хладно. — Но аз имам свидетел, че Фос напусна къщата ми. Само че не желая да намесвам името на една дама в тази работа.
— А след това пак се върна — каза Майк.
— След това вече не съм го виждал — извика баронът буйно. — Ако се намери някой, който да потвърди, че го е видял да влиза в къщата ми след първото му посещение, можете да ме арестувате. Да не мислите, че аз съм го убил?
Майк не отговори.
— Горе в кулата имаше една жена. Какво стана с нея?
Грегори облиза устните си, преди да отговори.
— Тя беше болна слугиня. Вече я няма тук.
— Искам лично да видя — каза Майк.
Около секунда Грегори гледа към клетката на Баг, след това каза:
— Добре, последвайте ме.
Той излезе в коридора и тръгна в противоположна на хола посока. След десетина крачки се спря и отвори една врата, съществуването на която чужд човек много трудно можеше да открие. Пене протегна ръка, запали лампата и Майк забеляза редица стъпала, които водеха зад хола.
Като последва барона, Майк забеляза, че кулата беше само една илюзия, само от предната страна на къщата приличаше на кула. В действителност това беше една пристройка от два тесни етажа към едното крило.
— Ето стаята — каза Пене и отвори една врата.
24
Следите на Баг
— Не, не е тази стая — каза Майк спокойно. — Тя се намира на другия край на коридора.
Пене замълча.
— Защо не ми вярвате? — попита той с почти приятелски тон. — Що за неверни Тома сте? Нека се разберем, Бриксан. Да слезем долу, да пийнем нещо и да забравим нашата вражда. Чувствувам се зле.
— Искам да видя стаята — каза Майк.
— Ключът не е в мен.
— Вземете го — каза Майк троснато.
Баронът намери един ключ в джоба си и неохотно отвори вратата.
— Всичко стана набързо — каза той. — Тя беше много болна и трябваше веднага да я отпратя.
— В такъв случай кажете ми болницата, в която отиде — каза Майк и запали лампата.
Един поглед беше достатъчен, за да се увери, че наистина момичето е излязло внезапно. Но въпреки това личеше, че то не е напуснало стаята при нормални условия. Леглото беше в безпорядък, възглавниците бяха окървавени, а по стените личаха тъмночервени петна. Един стол беше счупен, по килима се виждаха особени следи, някои от които от боси крака. По чаршафа се забелязваха отпечатъци, които не можеха да бъдат от човешка ръка.
— Тези следи са от маймуната — каза Майк, като ги посочи. — Тук е бил Баг.
Баронът прехапа устни.
— Тук се води борба — каза той. — Човекът дойде горе и твърдеше, че слугинята била негова жена…
— Какво стана с него? Не последва отговор.
— Какво стана с него? — повтори Майк с нескрито нетърпение.
— Пуснах го да си отиде заедно с жената. Чисто и просто…
С внезапен вик Майк се наведе и вдигна парче блестяща стомана, което лежеше зад леглото. То беше половинка от меч, счупен през средата. Никакви петна от кръв не се забелязваха по него. Майк се взря в острието и откри леко изкривяване по него. След това взе стола, разгледа краката му и откри две дълбоки бразди.
— Аз ще ви разкажа, какво е станало. Вие и вашият Баг сте хванали човека, когато е влязъл тук. По време на борбата, Баг си е послужил със стола и го е счупил. Човекът е побягнал от стаята, изтичал е в библиотеката, откачил е меча от стената и след това се е върнал горе. Едва сега е започнала истинската битка, при която вие сте загубили малко кръв.
— Малко!? — изгърмя баронът — Всичката!
Настъпи дълго мълчание.
— Жената жива ли напусна тази стая?