Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, да! — каза Пене с яд.
— Мъжът жив ли напусна къщата ви?
— По-добре е сам да отгатнете. Доколкото знам — да! Повече от половин час лежах в безсъзнание. Баг умее да си служи с меч…
Бриксан претърси къщата от горе до долу. Всички слуги бяха събрани и той започна разпита. С едно само изключение, всички слуги знаеха малайски, но не владееха достатъчно езика, за да могат да дадат точни сведения.
Майк отиде в библиотеката и запали всички лампи.
— Искам да видя Баг — каза той.
— Баг е навън, нали ви казах. Щом не ми вярвате…
Пене отиде до писалището и завъртя ръчката. Вратата се отвори, но никой не излезе.
Бриксан помисли малко, след това влезе в килията с револвер в едната ръка и с джобно фенерче в другата. В клетката на Баг беше чисто, обаче се усещаше остра миризма. В един ъгъл се намираше легло с дюшек, чаршаф, завивка и възглавници, напълнени с перушина. Освен това се виждаше малък бюфет, пълен с орехи и едно дълбоко старо кресло, на което можеше да се почива. На пода лежаха три топки за крикет, с които вероятно това животно си играеше.
Сега за Майк беше ясно по какъв начин Баг излизаше и влизаше в къщата. На една височина около два метра над дюшемето се намираше квадратно отверстие. В стената между пода и отверстието бяха заковани три железни стъпала на еднакво разстояние едно от друго, като образуваха стълбата на Баг. По-късно Майк намери такива стъпала и отвън на стената.
Никъде не се забелязваха кървави петна или други белези, които да уличават Баг в участие в кървавата борба, която се беше разиграла.
Майк се върна в библиотеката и претърси всичко, но пак нищо не можа да открие. Едва когато влезе в малкия салон, в който се беше спрял предната нощ, той съгледа на перваза на прозореца следи. Това бяха отпечатъци от бос крак. Следите на друго място показваха, че през прозореца е било изхвърлено някакво тежко тяло.
В този момент пристигна шофьорът на Майк с двама полицейски агенти. Веднага след пристигането си в Гриф Товер, Майк беше изпратил автомобила си да ги вземе. Двамата полицаи му помогнаха при претърсването на градината. Следите на беглеца лесно можеха да се проследят. Кървави петна се простираха косо по чакъла, растенията по кръглата цветна леха бяха изпомачкани, а по меката почва ясно личаха отпечатъци от малки боси крака. В зеленчуковата градина следите се губеха.
— Въпросът е кой кого е носил? — каза инспекторът Лил.
Преди това Майк с няколко думи му беше разказал какво е видял в Гриф Товер.
— Струва ми се, че и двамата са били убити в къщата и след това труповете им са изнесени от Баг. В килията на маймуната няма никакви следи от кръв. Навярно след убийството им, Баг не е влизал в клетката си. Ако намерим маймуната, работата ще се изясни. Няма никакво съмнение, че Пене е Главореза — продължи той. — Вчера вечерта говорих с него и забелязах нещо фанатично в характера му.
— Аз пък не съм напълно уверен в това — каза Майк бавно. — Може би моят възглед е малко особен, но ако сър Грегори Пене е наистина убиецът, ще остана много изненадан — прибави той. — Аз много се изненадах, че в килията на Баг не се намериха кървави следи. В това отношение вашето предположение е вярно. Засега нищо не можем да направим, освен да наблюдаваме къщата, докато влезем във връзка с централата.
В този момент се върна и вторият полицай, който беше претърсил зеленчуковата градина до край. Той съобщи, че открил следи близо до задния вход. Задната врата беше отворена. Те бързо минаха през полето и се увериха в истинността на думите му. От двете страни на вратата се забелязваха кървави петна, зад вратата се намираше купчина сухи листа, събрани от градинаря. Тук те намериха отпечатък от човешко тяло, като че ли тук някой беше стоварил за малко товара си, за да си почине. От другата страна на вратата се губеха следите.
25
Човекът в автомобила
На Адела Лимингтон струваше много да покани на чай един господин, но след като го покани, тя о нетърпение очакваше госта.
В същото време, когато Майк летеше с автомобила си към Лондон, Адела се яви при Джек Хебуорд в бюрото му.
— Разбира се, следобед можете да бъдете свободна. Аз впрочем още не знам каква работа ви предстои.
Той взе програмата с разпределението на времето, но Адела побърза да му даде необходимите сведения.
— Вие искахте да направите в ателието няколко портретни снимки от мен — каза тя.
— Има време, ще ги направим друг път. Е, как мислите, ще излезе ли филмът сполучлив? — попита директорът.
— Аз ли? Не, за съжаление не вярвам твърде, дори съм неспокойна. Почти невъзможно е да съм играла добре още от самото начало. Човек винаги сънува за успехи в живота си, но в сънищата е много лесно да се преодоляват пречки и опасности и да се превъзмогват трудности. Винаги като извикате „снимка“ аз се изплашвам и така се напрягам, че всеки момент трябва да внимавам и непрекъснато си мисля: ти си движиш ръцете отвратително, извиваш главата си много бързо и тя…