Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Той обаче не можеше да дебне наоколо до безкрай. Накрая някой щеше да се усъмни.
Ами ако не хване никого? Ако се прибере с празни ръце? Възлюблената нямаше да умре, сигурен беше. За разлика от предишния път. Сега обаче залогът беше друг, чудесен. Цяла нощ. Цяла нощ до любимото създание. Крехкото тяло, гладкия корем, който ще гали нежно. Запалена лампа в спалнята, чиято светлина трепка по копринената кожа, негова за една нощ.
Потърка набъбналия си член, който пулсираше от копнеж.
Трябва да запази спокойствие, трябва…
Знаеше какво да направи. Безумие, но щеше да го направи.
Мислеше да влезе в закрития басейн и да потърси жертвата си там. Вероятно по това време е доста безлюдно и сега, когато вече бе взел решение, той знаеше точно как да действа. Опасно е, със сигурност. Но съвсем изпълнимо.
Обърка ли се нещо, щеше да прибегне към последната възможност. Но нищо нямаше да се обърка. Представи си подробно всичко, докато вървеше към входа с все по-бързи крачки. Беше като опиянен. Подплатата на предпазната маска се навлажни от дъха му, той дишаше тежко.
Ще го разкаже на любимата тази нощ, има да й разказва, докато гали стегнатото дупе с разтреперана ръка и се надява да запази всеки от тези мигове в паметта си за вечни времена.
Влезе в преддверието, усети добре познатата миризма на хлор. Колко часове бе прекарал в басейните. С компании или сам. Млади тела, лъскави от пот или вода, толкова наблизо и толкова недостъпни. Просто образи, които да запази и да си представя, когато е в леглото си с тоалетна хартия в свободната ръка. Миризмата на хлор му даде усещане за сигурност, почувства се като у дома си. Отиде до касата.
— Един билет, ако обичате.
Касиерката вдигна поглед от вестника. Очите й леко се ококориха. Той посегна към лицето си, към шапката.
— Студ.
Тя кимна колебливо. Дали да махне маската? Не. Знаеше как да постъпи, за да не събуди подозрението й.
— Шкафче?
— Кабинка, ако обичате.
Тя му подаде ключ и той плати. Като се обърна с гръб към касата, свали шапката. Сега беше видяла как я маха, но не и лицето му. Брилянтен ход. Забърза към съблекалните с наведена глава, да не би да срещне някого.
— Добре дошли. Заповядайте в скромния ми дом.
Томи подмина Стафан и влезе в коридора; зад себе си чу мляскане — с майка му се целуваха. Стафан попита тихо:
— Ти ка…
— Не. Мислех да…
— Ами тогава…
Пак мляскане. Томи се огледа. Никога досега не бе влизал у ченге и неволно изпитваше любопитство. Да види как е.
Само че още в коридора разбра, че Стафан едва ли е типичен представител на своето племе. Беше си представял нещо… като в криминалетата. Спартанско и студено. Място, където се прибира да спи, когато не преследва бандити.
Такива като мен.
Не. Апартаментът на Стафан беше… кокетен. Коридорът изглеждаше така, сякаш беше обзаведен с поръчки от диплянките, които човек намира в пощенската си кутия.
Тук пейзаж със залез върху коприна, там алпийска къщурка с някаква старица на вратата, бодната на клечка. На масичката с телефона — дантелена покривчица, до телефона фигурка — дете с куче. В основата й имаше надпис: НЕ МОЖЕШ ЛИ ДА ГОВОРИШ?
Стафан вдигна фигурката.
— Хитро, а? Променя си цвета според времето.
Томи кимна. Стафан или ги беше поканил в апартамента на старата си майка, преотстъпен му специално за това посещение, или е абсолютно нередовен. Полицаят постави фигурката внимателно на мястото й.
— Виж, колекционирам такива. Предмети, които показват какво ще е времето. Това например. — Побутна старицата, която надничаше от алпийската къщурка, тя се залюля навътре и на мястото й се появи миниатюрен старец. — Когато старицата е навън, времето ще се разваля, а излезе ли старчето…
— Ще става още по-лошо.
Стафан се засмя, малко неестествено според Томи.
— Понякога не са съвсем точни.
Томи хвърли поглед на майка си и почти се уплаши от вида й. Тя стоеше с палтото, здраво вкопчила ръце една в друга, а усмивката й можеше да стресне кон. Беше се паникьосала. Томи реши да направи усилие.
— Тоест като барометър, така ли?
— Да, точно така. Това бях започнал да казвам. Барометри.