Покани ме да вляза

Естествено, това го привличаше. Тази радост, този… живот. И същевременно го стряскаше, защото му беше толкова далечно. Беше по-похотлив и по-уплашен от когато и да било през времето им заедно.

Снощи тя се заключи в стаята му и остана половин час там да почуква по стената. Когато Хокан най-после бе допуснат в стаята си, видя лист с някакви знаци, залепен над леглото му. Морзовата азбука. Преди да заспи, се изкуши той самият да чукне едно съобщение на Оскар. Да му разкаже каква е всъщност Ели. Вместо това си я преписа, за да знае занапред какво си говорят.

Хокан опря чело на коленете си. Плискането в банята беше спряло. Не можеше да продължава така. Той просто щеше да се пръсне. От похот, от ревност.

Ключалката на банята изщрака и вратата се отвори. Ели застана пред него съвсем гола. Чиста.

— Тук ли седиш?

— Да. Красива си.

— Благодаря.

— Не може ли да се позавъртиш?

— Защо?

— Защото… така искам.

— Аз пък не. Не може ли да се отместиш?

— Може да ти кажа нещо… ако се позавъртиш.

Ели го погледна озадачена. После се обърна с гръб към него.

Устата на Хокан се напълни със слюнка, той преглътна. Гледаше. Просто физически усещаше как я изяжда с очи. Най-красивото създание на света. На една ръка разстояние. И безкрайно далече.

— Ти… гладна ли си?

Ели пак се обърна към него.

— Да.

— Ще го направя. Но нещо ще ти поискам.

— Казвай.

— Една нощ. Искам една нощ.

— Добре.

— Ще ми позволиш ли?

— Да.

— Да лежа до теб? Да те докосвам?

— Да.

— Ще може ли…

— Не. Нищо повече. Само толкова. Да.

— Тогава ще го направя. Тази вечер.

Ели клекна до него. Ръцете го сърбяха. Искаха да галят. Но не беше позволено. Тази вечер — не. Ели прикова поглед в тавана, каза:

— Благодаря. Но представи си, че някой… фотороботът във вестника… видели са те, знаят, че живееш тук.

— Помислил съм за това.

— Ами ако някой дойде тук през деня… когато си почивам…

— Казах ти, помислил съм за това.

— Как?

Хокан хвана ръката й, стана и я поведе към кухнята, отвори шкафа, извади буркан от сладко с капачка на винт. Беше наполовина пълен с прозрачна течност. Обясни й какво бе намислил. Ели заклати глава енергично.

— Няма да го направиш.

— Ще го направя. Сега разбираш ли колко много… ме е грижа за теб?

Когато се приготви за тръгване, Хокан прибра буркана в чантата заедно с останалите принадлежности. През това време Ели се беше облякла и го чакаше в коридора. Когато Хокан дойде, тя се наведе напред и леко целуна бузата му. Хокан премигна, дълго гледа лицето й.

Загубен съм.

И тръгна да си свърши работата.