Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Това не беше най-прекрасната новина, но Ноа пое дълбоко въздух и кимна в знак на съгласие.
Глава 14
Докато се движеше по дългия коридор към изхода на полицейското управление, Ноа успя да запази спокойствие, но щом веднъж се озова на улицата, сърцето му започна да блъска толкова силно, че едва ли не повдигаше взетия назаем суитчър.
По света има неправда, беше казал Чарли и точно заради това Ноа му беше изключително благодарен в този момент. Злоупотребата с власт го бе пратила зад решетките тази вечер, а злоупотребата с влияние беше принудила властите да го пуснат. Свободата си е свобода, без значение как е постигната, и сега може би за пръв път Ноа разбра истинското значение на тази дума.
Както каза Чарли по-късно след като разровил цялата история, в крайна сметка няколко полицаи потвърдили версията на Ноа за събитията от вечерта. Те нямали никакво желание да участват в постановката и да пратят в затвора група невинни инакомислещи граждани. Точно когато щял да избухне скандал между униформените и наетата охранителна фирма, провела акцията, се получило позвъняване от високите етажи на властта и всичко било решено за броени минути.
Ноа спря на бордюра и се облегна на една улична лампа, зави му се свят, чувстваше се напълно изтощен. Вдиша дълбоко студения нощен въздух и усети силна, пронизваща болка между ребрата си. Въпреки това прецени, че няма сериозни увреждания и че с времето всичко ще отмине.
След него един по един от полицейския участък започнаха да излизат и другите участници в събранието. Закопчаваха часовниците си, прибираха по джобовете си върнатите им лични вещи и се усмихваха щастливо и с облекчение. Изглежда, никой от тях не беше сериозно наранен. Хората от провинцията се оглеждаха наоколо и се мъчеха да се ориентират къде се намират. Чувстваха се като пуснати с парашут в най-затънтеното кътче на Борнео, при това без компас. Започнаха да си помагат един на друг и не след дълго се разпръснаха в различни посоки, за да отидат да се наспят живи и здрави по домовете си, а не да прекарат нощта по затворническите килии.
Ноа остана изненадан от промяната, настъпила навън. Само няколко часа по-рано времето беше бурно, мрачно и потискащо. Сега небето бе съвсем ясно и меките светлини на града засенчваха и най-ярките звезди по сутрешното небе.
Нещо леко докосна рамото му и прекъсна мислите му. Обърна се и се наложи да вдигне глава, за да може да погледне мъжа срещу себе се в очите.
— Исках само да ти благодаря — каза Холис.
Ако не беше загубил шапката си, сигурно щеше почтително да я стиска в ръце.
— Няма защо.
— Не е така — възрази Холис и тържествено поклати глава. — Задължен съм ти.
— Тогава да се споразумеем — отвърна Ноа. — Кажи ми колко е часът и сме квит.
Едрият мъж вдигна глава и внимателно прецени местоположението на няколко космически тела, след това очевидно направи някакви изчисления.
— Според мен е някъде около четири и половина.
— Четири и половина. Предполагам, че имаш предвид планинско време?
Холис се усмихна любезно като на стар приятел, пошегувал се неуместно.
— Лека нощ — каза той и си тръгна.
— Пази се.
Ноа видя как малко по-нагоре по улицата колата, която идваше да го вземе, зави и започна да се приближава към него. Вдигна ръка, за да направи знак на шофьора. Мерцедесът даде мигач и се насочи към него.
Ноа тръгна към колата, но чу познат глас зад себе си и спря. Обърна се и видя, че Моли и майка й се сбогуваха с последните разотиващи се членове на групата. Очевидно бяха останали последни, за да се убедят, че всички останали са били пуснати на свобода. Когато го видя, Моли подшушна нещо на майка си и двете се приближиха към него.
— Така и не се запознахме официално — започна по-възрастната жена. — Приятно ми е, аз съм Бевърли Емерсън.
— Ноа Гарднър — двамата официално се ръкуваха. — Мисля, че се разбира от само себе си, че бих предпочел да се запознаем при по-други обстоятелства.
— Доколкото разбирам, трябва да благодаря на вас за това, че всички бяхме пуснати на свобода тази вечер.
— Както го казвате, излиза, че съм герой, а това съвсем не е така.
— Наистина съм ви много благодарна за всичко, което направихте — каза тя и лекичко подбутна дъщеря си с лакът.