Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
В тази странна и бавна поредица от ярки картини се промъкна една мисъл, която му бе хрумнала по-рано през деня. През по-голямата част от времето изобщо не се променяме и после, когато настъпи повратен момент, израстваме изведнъж. Следващите събития щяха да се превърнат или в един от тези ужасни повратни моменти, или щяха да бъдат последната му, но най-голяма грешка, допусната през тази злощастна нощ. Нямаше никакво значение какво точно щеше да се случи, жребият бе хвърлен. Само защото през целия ден се бе носил в неясната сива зона между доброто и злото не означаваше, че не може да ги различи едно от друго.
Времето възвърна обичайния си ритъм и Ноа усети прилив на енергия. Докато мъжът в черно стоварваше палката си върху главата на нещастника, Ноа се протегна и сграбчи китката му с неочаквана сила, придобита от многото упорити тренировки под надзора на личния му треньор в „Медисън скуеър клъб“. Вярно е, че никога не знаеш кога коремните преси могат да се окажат изключително полезно занимание.
Не последва никаква борба. Мъжът срещу него впи поглед право в очите му. Може би той самият изживяваше някакъв повратен момент. Първо го изгледа с изненада, след това с недоумение и накрая, въпреки набора от оръжия, висящи на колана му, и подкрепата на трима колеги, притекли му се на помощ, със страх.
Мигът е само миг, отлита незабавно. Ноа усети първия жесток удар отзад в главата си, вероятно последва и втори. След това настъпи непрогледен мрак.
Глава 13
Отвори очи и я видя надвесена над него.
Множеството най-разнообразни болки, които изпитваше, го убедиха, че образът й не е плод на въображението му. Главата му лежеше в скута й, а Моли бе обвила ръце около него, докато препълненият полицейски микробус подскачаше по неравните улици на път към центъра на града.
Полицейски микробус!
— Здрасти — каза тя.
— Здравей.
Светлината от синьо-бялата флуоресцентна лампа беше силна и неприятна. Извърна глава и моментално усети остра болка в гърба си, сякаш оса го беше ужилила право в гръбначния мозък. Задната част на микробуса беше претъпкана с хора, между които той бегло разпозна някои от присъствалите тази вечер в кръчмата. Повечето стояха изправени, но някои, също като него, бяха полегнали, очевидно изпитвайки физическо страдание.
Ноа отново вдигна очи към Моли:
— Какво се случи…
Тя докосна устните си с пръст и му направи знак да замълчи. Тогава той забеляза, че китките й са вързани с найлонови ленти.
Микробусът се наклони и спря рязко, задните врати се отвориха, някой го дръпна силно и го извлече на улицата. Новинарските екипи и репортерите вече бяха пристигнали и ги чакаха готови да предават от мястото на събитието. Прожекторите бяха включени моментално и кореспондентите на местните и национални медии започнаха да крещят в стремежа си да зададат въпроси, а операторите се блъскаха, за да заснемат сцената отблизо. Ноа едва се държеше на краката си, когато заедно с останалите бе строен в редица и подкаран към полицейския участък.
След като репортерите останаха отвън, последва поредица от обискиране и претърсване, придружени от резките заповеди на полицаите, докато накрая се чу изщракването на металната врата и всички бяха заключени в килии.
Ноа беше вкаран в една от многото килии в огромното помещение, в които можеха да се поберат над триста души. Разбира се, всички присъстващи бяха мъже, жените бяха откарани някъде другаде. Повечето от хората около него бяха от присъствалите на събранието. Имаше и други, явно добре запознати със системата, които са били задържани по-рано през деня за различни провинения като скитничество, проституция и нарушаване на обществения ред в пияно състояние.
С пристигането на задържаните от кръчмата килиите бяха изпълнени до краен предел. Повечето от хората бяха изпаднали в шок и мълчаха, но имаше и такива, които се държаха предизвикателно — крещяха, предизвикваха сбивания, дразнеха охраната, искаха да разговарят с адвокатите си, с майките си или с всеки друг, който би могъл да им помогне.
Ноа беше един от последните, вкарани в килията, затова се озова най-отпред, опрян в решетките. Все още му се виеше свят и много му се искаше да седне, но беше притиснат отвсякъде, все едно пътуваше в градския транспорт в най-натоварения час.
След малко съзря нещо, което така и не успя да си обясни. Вероятно имаше някаква грешка. Мъжът, който беше стрелял в кръчмата, беше изведен от съседната килия. Движеше се съвсем свободно, дори нямаше белезници на ръцете. Отправи се най-спокойно към изхода, придружен от един полицай.