Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Обичайните неща — че не е престъпил закона, че обвиненията са безпочвени, че е готов да окаже пълно съдействие, че вярва в съдебната система, че се съмнява в почтените мотиви на противниците си и други подобни. Посъветвах го да говори кратко и ясно, защото не иска да си губи времето с празни приказки, а трябва да работи за благото на избирателите си. Повярвайте ми, писането на подобни речи е рутинна работа. Мога да ви кажа всичко това сега, защото така или иначе утре вечер ще го прочетете във вестниците.
Ноа много пъти беше провеждал подобни разговори с хора, с които току-що се беше запознал, затова знаеше какъв въпрос ще последва. Беше отговарял на този въпрос по време на десетки коктейли и на стотици срещи, затова думите му идваха от само себе си и той ги изговаряше без никаква тревога. Проблемът беше в това, че макар въпросът да звучеше по същия начин, Бевърли Емерсън вложи в него чувство, каквото никой не бе влагал до този момент.
— Понякога това не те ли тревожи, Ноа?
В думите й нямаше присмех или удивление, нито високомерна морална оценка. Не съдържаха дори намек за съвет как човек би могъл да превъзмогне угризенията на съвестта си, ако се занимава с такава противоречива материя. Вместо това във въпроса й се долавяше искрено съчувствие, като че ли отлично разбираше какво точна става в душата му. Ноа нямаше друг избор, освен да отговори напълно откровено:
— Имате предвид дали се тревожа, ако допусна грешката сериозно да се замисля върху въпроса? Да, тогава наистина се тревожа.
Колата беше спряла пред хотела и чакаше.
— Е, тук слизам — каза г-жа Емерсън.
Шофьорът отвори вратата, Бевърли прегърна дъщеря си, пожела й лека нощ, наведе се напред и потупа Ноа по коляното.
— Беше страхотно преживяване, приятелю. Надявам се да се видим отново съвсем скоро.
— Лека нощ — каза Ноа и вдигна бутилката си с безалкохолна напитка. — Нека си пожелаем следващата ни среща да бъде доста по-спокойна.
Моли проследи с поглед майка си, докато тя изчезна във фоайето на хотела. Колата потегли отново, шофьорът караше съвсем бавно, изчаквайки да му кажат накъде да кара. Изглежда, често е бил инструктиран, че в подобни случаи трябва да продължи да се движи до следващото нареждане.
— Много си мълчалива — обади се Ноа.
— Прав си.
Между двамата имаше една подвижна облегалка за ръце, която Моли отмести встрани.
— В колата има ли музика? — попита тя.
— Разбира се.
Ноа докосна сензорния екран близо до вратата и тъй като нямаше представа каква музика предпочита тя, избра нещо на случаен принцип.
— Днес е двайсет и осмият ми рожден ден — каза той. — Всъщност беше вчера.
— Честит рожден ден!
— Благодаря. Когато духнах свещичката върху сладкиша, си пожелах да прекараме вечерта заедно.
— Може би е трябвало да го уточниш малко повече — засмя се тя.
— Права си. Трябваше да си кажа, че не искам да сме заедно в затвора.
Започна някаква песен — само нежен чувствен глас и звукът на китара.
— Ноа?
— Да.
— Искам да ти се извиня.
— За какво?
— Струва ми се, че сгреших в преценката си за теб.
— Може да се окаже, че не си сгрешила.
В следващите няколко минути тя седеше вперила поглед навън. На бузата й, в резултат на сбиването в кръчмата, се беше появила синина, но това по никакъв начин не намаляваше очарованието на профила й.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Никъде. Искаш ли да те закарам вкъщи?
Тя поклати глава.
— Гладна съм.
— Не казвай нищо повече — нареди Ноа и се свърза с шофьора. — Еди, би ли ни закарал в „Ейми Рут“ на ъгъла на „Стотна“ и „Шестнайсета“ улица? И, моля те, обади им се, че идваме. Сигурно още не са отворили. Кажи на Робърт да ни приготви две порции „Ал Шарптън“ и да ни ги донесе в колата.
През стъклената преграда забеляза как шофьорът кимна и веднага набра номера.
— Какво е „Ал Шарптън“? — попита Моли.
— Пържено пиле и гофрети. Ти не си ли южнячка?
— Да — кимна тя, — но Югът е доста по-голям, отколкото вие нюйоркчаните си представяте. Никога не съм чувала за пиле с гофрети.
— Тогава се готви за приятна изненада.
Докато пътуваха към ресторанта, тя му разказа някои неща за живота си. Когато била малка, семейството й доста се е местило, защото баща й работил като техник за фирмата „Прат и Уитни“ в различни градове на страната. Накрая живеели близо до военновъздушната база „Арнолд“ в покрайнините на Манчестър, щата Тенеси. Баща й починал при злополука по време на тестове и те останали да живеят там. Майка й отново приела моминското си име и преди няколко години основала патриотичната група „Фаундърс Кийпърс“, към която и двете принадлежали в момента.