Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Не те разбирам.
— Да вземем например изкуствено създадения преврат в Гватемала. Ние намерихме начин да свалим от власт един демократично избран президент, който беше популярен сред народа си, но възнамеряваше да отнеме земята от „Юнайтед Фрут“ и да я върне на хората. Затова първо трябваше да демонизираме образа му и след това да го свалим от власт. Ако една нощ просто бяхме изкарали войските на улицата, народът щеше да се противопостави и да въстане, а ние не искахме това. Хората трябва да бъдат спокойни, затова първо обработваме съзнанието им. Да вземем за пример нашата собствена страна. В Америка осемдесет милиона граждани притежават оръжие и никога не можеш да спечелиш, ако открито им се противопоставиш. Не можеш да отнемеш свободата на един буден, просветен народ, той сам трябва да се откаже от нея. Така че войската идва последна и ако специалистите по връзки с обществеността са си свършили добре работата, в обществото не настъпват почти никакви трусове. Докато дойде време танковете да излязат на улиците, хората вече са готови да ги посрещнат с цветя. Знаеш какво се казва за „ума и сърцето“19. Хората с готовност се оставят да бъдат обискирани, отказват се от всичките си граждански права и въобще не се сещат за изчезналите си съседи. Знаеш ли, че една от настолните книги на Йозеф Гьобелс е била книгата на Едуард Бернайс и едва ли е необходимо да ти обяснявам колко умело нацистите са използвали пропагандата. Сега разбирам, че това е отвратителен пример за подкрепа на пиара.
— Радвам се да чуя това.
— … но още от самото начало хората от този бизнес, както и приятелите им от управляващите кръгове, са гледали на себе си като на новите създатели на обществото. Наистина, гледали са на себе си като на пастири, а простият народ за тях е бил безпомощно стадо. Според Бернайс елитът на обществото е бил длъжен да използва всички средства и да манипулира обикновените хора така, че да вземат правилното решение, което те ни биха могли да направят без чужда помощ. Според него страната ни, както и целият свят, трябва да се превърнат в една огромна, щедра държава — майка, при която всички решения, засягащи нещастния сив живот на масите, им се подават наготово. На хората трябва да им се каже как да гласуват, какво да ядат, какво да обичат и мразят, какво да си мислят и кога да си го мислят. И, Бог да ни е на помощ, баща ми е взел уроците му присърце и ги е доразвил. Върши работата си по-добре от всеки друг, занимаващ се с този бизнес.
В този момент Ноа усети, че говори от доста дълго време, и забеляза, че Моли го гледа мрачно и отчаяно. Приличаше на хлапе, което току-що е разбрало какво се случва с малките кученца, които никой не иска да прибере у дома си.
— Май всичките тези приказки ти развалиха настроението? — попита той.
— Така е.
— Добре. Повече никакви сериозни разговори.
Колата спря пред ресторанта, прозорецът се отвори и един широко усмихнат мъж с бяла престилка се приближи, носейки табла, от която се издигаше пара.
— Добро утро, господин Гарднър.
— Добро утро, Робърт. Извинявай, ако съм те вдигнал от леглото.
— Няма нищо, с удоволствие ще включа ранното ставане в сметката ви.
— Знам, че ще го направиш. Робърт, да ти представя Моли. За първи път излизаме заедно и затова исках да я впечатля.
Готвачът им подаде покритите съдове, гарафата и увитите в салфетки прибори.
— Е, Моли, ако не друго, приятелят ти поне проявява отличен вкус.
Двамата се хранеха и почти не разговаряха, докато колата се движеше първо на юг, а след това отново на изток. Пилето и гофретите бяха наистина впечатляващи и Моли похапна добре.
— Разкажи ми нещо за майка си — помоли тя.
— Срещнали са се с баща ми през 1978 година и, честно казано, никога не съм виждал хора, които да са толкова различни един от друг. А, сетих се нещо интересно, майка ми се появява в документалния филм за фестивала „Удсток“.
— В коя част?
Той махна с ръка:
19
Военна стратегия, при която войската оказва помощ на цивилното население, а то започва да й оказва подкрепа — Б.пр.