Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Ти на колко години беше, когато баща ти почина? — попита Ноа.
— На девет.
Той въздъхна и поклати глава:
— Аз бях на десет, когато мама умря.
— Съжалявам.
— Хайде да сменим темата. Попитай, каквото ти дойде наум.
— Добре. Кой от хората, които си срещал лично, те е впечатлил най-много?
Ноа не се поколеба дори за миг:
— Бил Клинтън. Това беше лесно.
— Наистина?
— Като оставим политиката му настрана, никога не съм срещал човек с такава огромна харизма. По-рано тази вечер с теб си говорихме за лъжата — той е човек, който може да лъже едновременно за двайсет взаимно свързани неща, да импровизира в движение и да те накара да вярваш на всяка негова дума, въпреки че разполагаш с цял куп доказателства за противното. Жена му е може би още по-умна от него, но тя изобщо не умее да се измъква от неудобни ситуации, а Гор е направо безпомощен, ако му вземеш листчетата, от които чете. Но не и Клинтън. Той е като онези жонгльори в цирка, които въртят чинии на дълги прътове. Изглежда, сякаш постига всичко без никакво усилие. А мацките го гледат просто като хипнотизирани.
— На мен никога не ми се е струвал особено привлекателен.
— Съвсем различно е, когато е на живо до теб и когато го гледаш по телевизията. Я си представи, че седи на мястото, на което аз седя в момента. Сигурен съм, че няма да можеш да откъснеш очи от него. При това не е необходимо той да направи нещо специално. Можеш цял час да го слушаш как ти чете телефонния указател и да си представяш, че е произведение на Оскар Уайлд. Клинтън може да ти разказва приказка и когато стигне до момента, в който Рапунцел спуска дългата си коса от кулата, да осъзнаеш, че си се съблякла съвсем гола.
— Сигурно е вярно, щом така казваш.
— Освен това е един от най-безскрупулните типове, които някога са се раждали на тази земя и сигурно ще минат много години, преди да се появи някой друг, подобен на него — при тези думи той хвърли бегъл поглед през прозореца. — А ти?
— Ами…
— Кой е човекът, когото най-много уважаваш?
— Ами… — Моли се замисли за момент. — Сигурно е майка ми. Аз не се движа във висшите кръгове като теб, но изключително много уважавам честността и почтеността — тя отпи от бутилката с безалкохолно, облегна се назад и я остави на масичката. — Като стана дума за родители, баща ти е изключително интересна личност.
— Да, така е.
— Разкажи ми нещо повече за него.
— Чакай да си помисля откъде да започна… Малко хора знаят, че като студент е спечелил стипендията „Родос“. Следвал е антропология в Оксфорд, когато се е запознал с един човек на име Едуард Бернайс. Важно е да се отбележи, че Бернайс е бил племенник на Зигмунд Фройд и много се е възхищавал от него. Та, господин Бернайс се е нуждаел от млади, умни и талантливи хора като баща ми, които да дадат тласък на индустрията, която бил създал преди десетина години.
— Имаш предвид връзки с обществеността ли?
— Точно така. Бернайс влязъл в големия бизнес след като помогнал на президента Удроу Уилсън да убеди общественото мнение и да вкара САЩ в Първата световна война. Първият голям проект, в който баща ми е участвал, е била огромна пропагандна кампания за Хауърд Хънт и ЦРУ, както и за „Юнайтед Фрут Къмпъни“, които действали заедно, за да свалят от власт президента на Гватемала през 1954 година.
— Не може да е вярно!
— Вярно е. Останалото е история в буквалния смисъл на думата.
Тя се намръщи:
— В моите представи военният преврат е свързан с войски и танкове по улиците, а не с някакви си брошури и постери.
— Не, не. В политиката и войната нещата не са толкова прости. Всичко винаги се е свеждало до социалната психология. Помисли си само за ролята, която пиарът изигра през 2003 година, за да накара американския народ да подкрепи войната в Ирак. Тогава „Рендон Груп“ във Вашингтон свърши тази работа, а не нашата компания, но всички ние работим по един и същи начин. Не заемаме ничия страна, освен ако не ни плащат за това. Ако някой дойде при нас и ни каже, че иска да му осигурим подкрепа на общественото мнение, за да започне война, ние не си задаваме въпроса дали е прав, или не, също както онези, които рекламират „Макдоналдс“ не си задават въпроса дали клиентът им наистина е по-добър от „Бъргър Кинг“. Само че в нашия случай не става въпрос само за думи и картинки, това би направило нещата далеч по-лесни. „Връзки с обществеността“ на практика означава научно изграждане на консенсус.