Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Гарднър!
Някой в другия край на помещението изкрещя името му и това го върна към действителността. Един сержант с бележник в ръка, последван от други двама полицаи, се приближи към него.
Ноа протегна ръка през решетката:
— Аз съм. Аз съм Ноа Гарднър.
Тримата мъже дойдоха съвсем близко и започнаха да го оглеждат внимателно, очевидно го сравняваха с описанието, записано в бележника. Изглежда, златният му пръстен от училището „Ривърдейл“ напълно ги убеди в самоличността му.
Сержантът отново прегледа записките си, намери ключа на килията и отключи вратата. Докато Ноа излизаше, един мъж, който явно не бе на себе си, се опита да се измъкне, но веднага бе върнат с твърда ръка обратно при останалите обитатели.
— Какво става? — попита Ноа, докато все още го водеха нанякъде.
— Адвокатът ти идва насам — отвърна сержантът и в гласа му съвсем ясно се долови отвращението му към калпавата американска съдебна система.
След като премина през няколко коридора Ноа се озова в малък страничен кабинет, седнал срещу бюрото на един мъж, който вероятно беше разследващият полицай. Мъжът беше цивилен, небръснат, с омачкани дрехи и изглеждаше сякаш бе в края на дълго дежурство или е бил събуден и извикан спешно тук. Това не беше полицаят, с когото се беше сблъскал в кръчмата, със сигурност щеше да разпознае лицето му.
Бюрото бе отрупано с оръфани папки и всякакви канцеларски принадлежности, по таблото за обяви бяха залепени бележки, графици за дежурства, рапорти, снимки и една глупава карикатура, получена по факса. Цялата атмосфера на този малък, наблъскан, задушен кабинет показваше, че хората, които работят тук, са претоварени, ниско платени и преуморени.
— Господин Гарднър, имате право да запазите мълчание — започна полицаят, вперил поглед в някакъв пресниман документ пред себе си, — както и да откажете да отговаряте на въпросите. Разбирате ли ме?
— Да.
— Имате право да се консултирате с адвокат, преди да разговаряте с полицията, както и адвокатът ви да присъства по време на всички разпити. Ако не можете да си позволите адвокат, ние ще ви осигурим такъв. Разбирате ли ме?
— Да, разбирам.
— А сега — продължи ченгето и за първи път вдигна очи към Ноа, — преди да те попитам дали си готов да разговаряш с мен, искам много добре да разбереш още нещо. Тук не сме те извикали за глоба за неправилно паркиране. Тази вечер някой ще отиде в затвора. Ти и приятелчетата ти ще бъдете качени в един голям автобус. Придружени от въоръжена охрана, ще бъдете откарани в ареста на Манхатан, по-известен сред обитателите му като Гробницата. Там ще ви направят снимки за полицейските досиета, ще ви вземат проби за ДНК и пръстови отпечатъци, след което ще ви предявят официалните обвинения, ще ви закарат в съда и там ще гледат мярката ви за неотклонение. Честно казано, тъй като е петък вечер, а заведението е доста препълнено, може би чак в неделя или дори в понеделник ще успеете да се явите пред съда. Ако не ви освободят под гаранция — а като знам в какво ви обвиняват и че е намесено Министерството на вътрешната сигурност, много се съмнявам, че това ще стане — ще ви качат на друг автобус, където ще ви оковат за седалките, а на прозорците ще има решетки.
Ще ви откарат в „Райкърс Айлънд“. Теб лично ще те обвинят в — полицаят спря за момент и намести очилата на носа си — предизвикване на безредици, оказване на съпротива при арест и нападение срещу полицай. Само за последното ще получиш най-малко три и половина години затвор. А някой от вас, не знам точно кой, ще бъде обвинен в опит за убийство. Ако това ти звучи по-страшно от всичко казано досега, то е, защото наистина е така.
Полицаят отпи от кафето си и отново намести очилата си.
Ноа имаше странното усещане, че ченгето не за първи път изричаше съвсем същите думи.
— А сега чакам някой — и под някой разбирам теб — да прояви желание да ми разкаже какво точно се случи и тогава с удоволствие ще наредя на полицаите, извършили арестите, да отделят хората, случайно присъствали там, от истинските престъпници. Ето защо ние с теб можем да разговаряме сега и тук или мога да те оставя да поразсъждаваш по въпроса, докато се сближаваш с обитателите на Гробницата. Не знам какво си чувал за онова място, но повярвай ми, там далеч не е толкова приятно, колкото тук — заяви той и направи широк жест, който обхващаше потискащото мрачно помещение, в което се намираха.