Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Столът изскърца, когато полицаят се наведе напред и заговори тихо, сякаш се страхуваше, че някой колега отвън може да го чуе как любезничи със заподозрения.
— Виж какво, струва ми се, че си добро момче. Не е необходимо да се забъркваш в цялата тази каша. Нищо не мога да направя за теб, в другата стая има свидетел, който твърди, че те е видял да удряш полицая с палка. Аз лично не вярвам в това, но ти трябва сам да се защитиш, защото аз с нищо не мога да ти помогна. Сигурен съм, че просто си попаднал в погрешния момент на погрешното място, но, Ноа, сега ти трябва да ми разкажеш всичко — при тези думи отвори чекмеджето си, извади от там малък диктофон, включи го и го постави на бюрото между тях. — Сега, след като знаеш правата си, готов ли си да отговаряш на въпросите ми?
Преди Ноа да успее да отговори, по вратата се чуха три кратки почуквания, след което Чарли Нилън, адвокатът на семейство Гарднър, влезе, без да изчака да го поканят. Той грабна диктофона от бюрото, изключи го и го пусна в джоба си. Ченето се опита да се противопостави, но адвокатът го възпря с жест, който недвусмислено показваше, че ще разговаря с него едва по-късно.
— Каза ли нещо? — обърна се Чарли към Ноа.
— Не…
— Съвсем нищо?
— Не казах нищо, освен че разбирам какви са правата ми.
— Браво на теб.
Чарли Нилън беше от старата генерация супер професионалисти, които твърдо вярваха в силата на първото впечатление.
Когато и да го срещнеше човек, той винаги беше сякаш излязъл от страниците на списание с представителния си вид на изтъкнат адвокат. За щастие, освен че изглеждаше добре, беше и изключително умен.
Нилън хвана Ноа за брадичката и извъртя главата му към светлината, за да огледа раните, нанесени му при ареста. След това затвори вратата и се обърна към мъжа зад бюрото:
— Детектив…
— Халидей.
— Детектив Халидей, искам веднага да освободите клиента ми, да свалите всякакви обвинения от него и да унищожите документите, свързани с ареста му.
Полицаят леко изсумтя от негодувание, но протестът му не прозвуча особено убедително.
— Позвъних на капитана ви, докато идвах насам — продължи Чарли. — За случая знаем само ние четиримата и нещата трябва да си останат така и занапред.
— А сега вие ме изслушайте — обади се Халидей. — Изобщо не ме интересува какво искате, на кого сте се обадили и как трябва да си останат нещата…
Телефонът на бюрото му иззвъня, той погледна кой се обажда и побърза да вдигне слушалката.
— Проведете спокойно разговора си — заяви Чарли. — Ако ви потрябваме, ние с клиента ми ще бъдем отсреща в стая Г.
Стая Г се оказа друго малко помещение за разпити. Чарли затвори вратата, накара Ноа да седне, извади от джоба си бутилка минерална вода и му я подаде.
— От къде разбра, че съм тук? — попита Ноа.
Чарли го изгледа така, сякаш искаше да каже, че младият господин Гарднър задава твърде неуместни въпроси, като се има предвид ситуацията, в която беше изпаднал. В същото време набираше някакъв номер по мобилния си телефон и след като го постави до ухото си, посочи с ръка бутилката, все едно най-важното нещо, което Ноа можеше да направи в момента, бе да се погрижи да не се обезводни.
На Ноа му се стори, че адвокатът се обажда или на помощник главния прокурор, или на самия главен прокурор на щата. Но преди да успее да разбере за какво си говорят, вниманието му беше изцяло привлечено от нещо, което забеляза през малкото прозорче на вратата.
Навън, в залата за посещения, се бяха събрали десетина полицаи, които пиеха кафе и приятелски разговаряха с няколко цивилни колеги. Ноа стана, приближи се до стъклото на вратата и не можа да повярва на очите си.
Там се бяха събрали онези, които вдигаха най-много шум и се държаха най-предизвикателно по време на речите в кръчмата. Всички бяха облечени почти еднакво, единствената разлика се състоеше в дръзките надписи по фланелките им и разнообразните аксесоари, с които се бяха окичили. Когато по-рано вечерта се бяха разпръснали между останалите в кръчмата, човек трудно можеше да ги определи като група, но сега облеклото и цялостното им поведение ясно разкриваха какви са в действителност. И сега, след като представлението беше изнесено, се бяха събрали тук на афтър парти.
Ноа особено ясно си спомняше единия от тях. Беше абсолютно сигурен, че го е видял в кръчмата — мъжът беше облечен в ярка бархетна риза, ловджийски елек, на главата си беше вързал кърпа с цветовете на знамето на Конфедерацията, а под мишницата му имаше кобур за пистолет.