Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
— Ще обмисля вашето предложение.
Изрече го и се плъзна обратно в мрака.
12. В антрето се опитах да помогна на Миша да си облече шлифера, но той го взе от ръцете ми с думите: „Я стига, дай го тука! Какви са тия китайски церемонии!“ Докато се закопчаваше и си слагаше шапката пред огледалото, аз все си мислех дали още тук ще ми каже нещо или ще поговорим на стълбището. В този момент се чу шум от изтичаща вода, щракна резе и от комбинирания санитарен възел в антрето изскочи Ахасфер Лукич. Той припряно закопчаваше панталона си с две ръце, като едновременно с това се изхитряше с трите пръста на дясната да държи любимата си чанта.
— Пардон, пардон, пардон! — възкликна той жизнерадостно, докато галеше Миша с професионалния си поглед. — Разрешете да се представя: Ахасфер Лукич Прудков, застрахователен агент, на вашите услуги. Не ви подавам ръка поради последното си местопребиваване. Не мога, обаче, да не използвам момента. Уважаеми Михаил Иванович, Застрахователният институт ви предлага…
По-нататък с феноменална скорост, която впрочем никак не се отразяваше на точното произношение и разбираемостта на думите му, Ахасфер Лукич разпръсна пред слисания Миша бисерно разкошния набор от всички услуги, които предлага на добрия и порядъчен гражданин нашата застрахователна система.
Порази ме фактът, че Миша беше забравил абсолютно всичко, което му разказах за Ахасфер Лукич. За него той явно беше един обикновен упорит и досаден застрахователен агент, от когото просто не знаеш как да се отървеш без да го обидиш или нагрубиш. Миша се усмихваше неловко, правеше отстраняващи жестове, слагаше ръце пред гърдите с думите: „Благодаря, аз вече…“, с една дума — държеше се не като Исаев-Щирлиц, а като някой мижав кандидат на науките, хванат на тясно пред милата на душата му каса със заплатата в ръце. Когато най-сетне успяхме да се измъкнем от апартамента и аз хлопнах вратата след себе си, той изтри с комичен жест на облекчение въображаемата пот от челото си и каза:
— Уф-ф… Едва се отървах!
Тръгнахме надолу по стълбите.
— Е, какво ще кажеш? — попитах аз нетърпеливо и с тревога.
От този момент нататък постепенно разбрах нещо, за което и сега си спомням с тръпки между лопатките. Макар че всъщност, какво друго бих могъл да очаквам? Ето как стана всичко.
Докато слизахме първите четири етажа, Михаил говореше неохотно, като че ли насила, не защото има желание да говори, а защото се смята задължен все пак да ми каже нещо. Той ми е много благодарен. Браво на мен. Правилно съм постъпил като съм се обърнал към него. Очертава се сериозна работа. С това ще се заемат тези, които трябва и съвсем не е нужно аз да оставам там. Дори може би е опасно… Всъщност какво те задържа тук? Трябва ли с нещо да ти помогна? Ти само кажи! Най-добре е да си тръгнеш още днес, още сега… Не мисли за жилището, това ще бъде уредено…
На деветия етаж той ме хвана под ръка и доверително започна да ми разказва, че вече е имал аналогичен случай — преди петнадесет години. Трябва да признае, че тези мои мошеници са ловки, но както е известно, няма нищо ново под луната. Още щом видял тези метални направляващи ленти и веднага разбрал всичко. Това не са никакви направляващи, ами шини. В Кабинета пък е генераторът. Вярно, че някои неща не може да обясни даже и сега, но това не е негова работа… Това въобще не е наша работа… Ясно е като две и две, че участъковият милиционер е дремал. В участъка му, разбираш ли, цяла банда аферисти работи почти месец най-малко, а той зяпа гаргите. Едно не мога да разбера: с какво те държат тебе? Толкова ли си наивен? Мале, мале, а уж си кандидат и без малко доктор… Ще я докараш до там, че ще те арестуват заедно с тях! Член еди-кой си, за съучастие в мошенически машинации… Нали не са те купили! Разбирам, разбирам, измамили са те. И аз самият отначало си помислих какви ли не работи, нищо че съм от стара коза яре… Нищо, не се тревожи, аз ти вярвам и ще се застъпя за тебе — да минеш като свидетел по делото… По-добре се връщай в своята Степна обсерватория, залавяй се с любимите си звезди и забрави за всичко това дето кой знае какъв дявол те е накарал да се забъркаш в него!…