Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Никой не обърнал внимание на думите му, а той избутал от коленете си разнежената елинка, станал бързо, приближил се плътно до скитника и със същия нож, с който до преди малко кълцал овнешката плешка, мушнал под нащърбената паница. Мушнал силно и от долу нагоре.
Exit Ахасфер, наречен още Еспера Диос или Ботадеус или Който удари бога.
Сетне животът понесъл братята Боанергес по границите на Великата империя и вече полицаите на двадесет града и шестнадесет провинции имали имената им в своите списъци „листид едн уонтид“30, три пъти събирали те и три пъти пропилявали грамадни състояния, четири пъти участвали в метежи против римските власти и нямали брой и чет нападенията, които извършили срещу търговци, земевладелци, лихвари, срещу митари и случайни минувачи, а веднъж дори и срещу база на морски пирати, докато попаднали в Рим и били заловени за една съвсем дребна работа.
Понеже работата наистина била дребна (те заклали един пийнал гражданин, който се връщал от банята и били заловени ин флагранти31), делото било приключено още на първото заседание на съда. Разбира се, братята се нарекли с чужди имена. Яков Стария се представил за беглец от Пергам32, а Йоан, сякаш по интуиция, се нарекъл Ахасфер, грънчар от Ерусалим. На господин районния съдия, който бил заклет юдофоб, а освен това от сутринта страдал от тежък махмурлук, всичко това му било напълно безразлично. „Пергамец бил! — казал той със злобен сарказъм. — И с такава физиономия! А кажи бързо: «Риби и раци, раци и риби…»“33 Работата била съвсем ясна. Двама скитници от колониите дръзнали да лишат от живот римски гражданин. Да бъдат осъдени мерзавците на смърт чрез отравяне.
През нощта преди изпълнението на присъдата един глупав въпрос, кой знае защо измъчил Йоан до крайност: защо изведнъж му хрумнало да се нарече именно Ахасфер от Ерусалим? Какво всъщност било това? Пристъп на бандитска смелост, една дръзка предсмъртна шега? Или пък добре пресметнат ход? Я аз да се нарека с името на мъртвеца, а те нека си търсят. Или, може би, проява на подсъзнателното желание да опозори отново позорното име?
Много по-късно му било съдено на Йоан да се досети, че всъщност това е било предопределение.
След като погълнал отровата, Яков умрял доста бързо, макар и да се мъчил малко време — точно толкова, колкото било предвидено от имперското правосъдие. Йоан обаче не умирал. Вързали го и три пъти му наливали в устата смъртоносното питие, а той три пъти се превивал в спазми и повръщал всичко. Макар и рядък, случаят съвсем не бил единствен и в съответствие с прецедента Йоан трябвало да бъде доварен в кипящо масло.
Така спечелил още един ден живот. Явно част от отровата все пак проникнала в организма му, защото чак до сутринта виждал разни образи и чувал някакви гласове. Това било истинско страдание. Той изобщо не можел да разбере кой говори с него и какво точно му казва. Не, това не бил Назаретянинът. Това бил някой равен Нему, но той не внушавал любов и не дарявал радост. Думите му били непонятни за Йоан. Йоан разбрал само, че отново го осъждат и отново го наказват.
Като уби Ахасфер, ти наруши волята на Учителя. — Така сякаш му било казано.
Като прие името на Ахасфер, ти сам определи наказанието си — така сякаш му било казано.
От днес чак до Страшния Съд ти ще скиташ по света — така му било казано.
И ще правиш нещо, нещо и нещо — така му било казано.
Но какво е това „нещо“ през онази нощ Йоан така и не разбрал.
Сутринта го извели близо до Латинските порти и пред една не много голяма тълпа го пуснали с краката напред в огромен казан с кипящо масло. Болката била непоносима и Йоан изгубил съзнание, но отново не умрял.
Когато се свестил, разбрал, че лежи на каменния под в познатото помещение на съда, а над него с пет цели гърла спорят членовете на римската юридическа колегия. Оказва се, че никой престъпник не може да бъде наказан три пъти за едно и също деяние. Оказва се също, че да бъде наказан трети път означава да се подлага на изпитание дълготърпението на боговете. Да изпитва дълготърпението на боговете не искал никой освен господин районния съдия, който в случая останал в малцинство. От друга страна обаче, нито един престъпник не трябвало да остане ненаказан. Затова юридическата колегия отсъдила: Ахасфер от Ерусалим да бъде заточен за вечни времена в една от най-затънтените римски колонии, Азия, а именно — на малкия остров Патмос. Така и било направено.
30
Listed and wonted (англ.) — списък на лица, обявени за издирване от полицията — Б.пр.
31
Ин флагранти (лат.) — на местопрестъплението — Б.пр.
32
Пергам (Пергамско царство) — държава в северозападната част на Мала Азия, съществувала в пер. 283–133 г. пр.н.е. Столица град Пергам. По-късно — римска провинция — Б.пр.
33
В оригинала: „На горе Арарат растет красный виноград“ — скороговорка, с която се проверява произношението на звука „р“. Евреите го произнасят по-носово и меко — Б.пр.