Натоварени със зло

Току-що се върнахме от столовата. Имахме дискусия. В гърлото ми стърже, сякаш съм командвал парад. Настроението ми е отвратително. Говорих дяволски лошо. Никак не умея да говоря. Ама и Асколд ги приказва едни!

Сега не искам да пиша за това.

Г. А. не се чувства много добре. Свалих му пластира, но ръката го боли. Миша е угрижен и гледа виновно. Правихме вълнови масаж на ръката. Серафима Петровна извика Михей в кабинета си и там му устроила подробен разпит, докато го черпела със сладки.

От единадесет до четиринадесет бях в болницата. Помагах на Борисич да попълва историите на болестта, разнасях гърнета (на най-високо професионално ниво), и водих лечебната физкултура във всички стаи на третия етаж.

От петнадесет до деветнадесет готвих курсовата си работа — конспектирах мадам Тепфер. Все си мислех, че ще е трудно, ама не чак толкова! Май няма да ми се размине — ще се наложи сериозно да се захвана с тази дяволска психогеометрия. Висша педагогика, да я вземат мътните! Не вярвам в нея… Ами какво да прави човек, ако е лишен от способности за абстрактно мислене? В много жесток свят живеем все пак…

Събитията.

Рано сутринта по градското радио говори Михайло Тарасович и съобщи за големи победи. Нашата доблестна милиция е разкрила и унищожила нелегална фабрика за наркотици. Фабриката е била разположена в мазето на лабораторния корпус на университета. („Аха!“ — веднага си помислихме двамата с Мишел и се спогледахме мълчаливо.) Арестувани са шест човека: един куриер, трима пласьори и двама от охраната. Арестуван е шефът на мафията в града. Оказва се, че това е гражданинът Тютюкин, заемал до този момент поста началник на отдел „Култура“ към градския съвет. („Аха!“ — казах си аз сам и понеже Г. А. го нямаше, се спогледах с Асколд.) По подозрение в съучастие са задържани още куп лица и в частност управителят на склада за химикали, собственикът на кафе-сладкарница „Снежанка“, един от градинарите, които работят към университета и други добри граждани. (Нещо характерно — нито един студент.) Следствието продължава. Има основания да се предполага, че в най-близко време нашия град най-сетне ще бъде напълно изчистен от наркомафията.

Ние с Миша се усамотихме и набързо обсъдихме въпроса как би следвало да се разбира всичко това. Стигнахме до един странен извод. Излиза, че Г. А. от известно време е знаел и за нелегалната фабрика и за „кръстника“ от градския съвет и сигурно още много неща, но по някаква причина е мълчал, а по-миналата нощ е започнал да действа, но някак странно. Почти очевидно е, че именно той е предпазил от удара атлетичния омбре и другите студиозуси. Въпросът е — защо? С какво са по-добри от другите наркогадини? И от къде е могъл да знае, че Михайло Тарасович ще започне своята операция точно тази нощ?