Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
А дискусията по време на вечерята започна оттам, че Ирка с негодувание ни разказа една съвсем гнусна история. Днес от сутринта тя дежурела в специнтерната „Вишничка“ и следобед там се явил инструкторът от градския отдел „Просвета“ другарят Лютиков, Андрей Максимович, който събрал целия персонал в учителската и направил едно гениално предложение: да изведат утре на демонстрацията пред градския съвет цялата „Вишничка“ в пълен състав, заедно с парализираните, слепите и безнадеждните. Колоната ще тръгне под лозунга: „Ние обвиняваме Флората!“ Това ще има ефект. Това ще намери отклик.
Това имало ефект. Всички преподаватели били шашнати. Това намерило отклик. Така го забухали по физиомутрата от всички страни, че Андрей Максимович, другаря Лютиков, посинял като върколак и закрещял с неестествено тънък глас, като заплашвал още утре да уволни всички, лично да унищожи този разсадник на защитници на Флората, а интерната да разпръсне без следа. Тогава Сергей Фьодорович вдигнал слушалката, позвънил на Беки и с две думи й обяснил какви ги върши нейният инструктор. Беки наредила да изключат екрана, а слушалката да предадат на Лютиков: „Разтрепера се проклетият му върколак…“
В учителската се възцарили три минути на велико мълчание. Във велико мълчание другарят Лютиков изслушал каквото му казала Беки, във велико мълчание оставил внимателно слушалката, във велико мълчание си събрал чантата и си тръгнал. При това вече бил не син, а сив, което, впрочем също не го правело по-красив.
Все пак трудно може да се измисли нещо по-отвратително от напъните на възрастните да намесят децата в своите дела. Особено пък ако това не са дела, а по-скоро нечисти сделки и децата не са просто деца, а са нещастни по рождение. Не, не може да има никакво оправдание, каквито и красиви думи да кажат възрастните по този случай. Признавам си, че почувствах някаква необяснима симпатия към Беки, макар че, като се замисли човек, всъщност какво чак толкова много и толкова хубаво беше направила тя? Всеки нормален човек на нейно място би трябвало да постъпи по същия начин. Може би тук главното е контрастът. Съпоставен с някой злобен идиот, дори и най-обикновеният човек изглежда като симпатичен до умиление ангел.
Сега вече не си спомням точно как възникна дискусията. Уж в началото, след разказа на Ирка, всички бяхме на едно и също мнение. И изведнъж — глъчка, размахани ръце и всеки държи на своето. Добре че сега в лицея сме останали само шестима. Просто е страшно да си представи човек, как всичките двеста крещят и махат с ръце.
Картината: почти всички лампи в столовата са изгасени, наоколо стоят тридесет празни маси, ние и шестимата прави, столовете ни съборени, вечерята недоядена, а пред вратата на кухнята е замръзнал в уплаха и изумление Ираклий Самсонович — белият му калпак се е кривнал настрани, в очите му ужас, а в ръцете неполучена порция бял сос към кюфтенцата.
Ето нещо, което трябва да се отбележи: ако оставим настрана емоционалните взривове, взривовете от лицейско остроумие, чиято цел е да бъде повален противникът в праха на всяка цена, а също и взривовете от взаимни обвинения, които нямат никакво отношение към спора… та ако оставим настрана всичко това, ще останат учудващо малко неща. Само няколко тезиса.
Тогава ни се струваше, че нашия спор засяга най-широк кръг въпроси, а всъщност спорехме само за едно: прав ли е Г. А. или не? Как да се отнасяме към неговата правота или неправота? (Господи! Къде изчезнаха всички лекции по риторика и култура на спора? Ираклий Самсонович е свидетел: ние бяхме шест маймунки, които хвърлят една срещу друга тор и бананови кори.)
Още нещо за отбелязване: предполага се, че общото между на нас е повече отколкото различното. Всички сме ученици на Г. А. и всички сме научени свято да следваме своите убеждения. Всички ние ненавиждаме Флората и в тази посока не представляваме нищо особено — изцяло и напълно се придържаме към мнението на преобладаващото болшинство. Всички ние обичаме Г. А., но не разбираме сегашната му позиция и затова се чувстваме малко виновни пред него и същевременно леко агресивни в отношението си към него.