Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Те наистина не се обичали. Йоан не обичал Петър, защото не му вярвал (и както показали събитията — справедливо). Петър пък просто ревнувал — никак не можел да разбере защо Учителят поставя на един кантар с него — смирения, просветления, безгрешния Петър — този буен злоезичен грешник, който никога не се разделял с оръжието…
Петър бил солиден и спокоен. Йоан бил дързък и рязък.
Петър бил красноречив и многословен. Йоан говорел остро и грубо.
С Петър Учителят се чувствал леко. С Йоан се чувствал сигурно.
Именно Йоан се бил облегнал на гърдите на Учителя по време на онази последна вечеря и това съвсем не било сантиментална проява, а просто изведнъж му се помислило, (т.е. явило му се предчувствие), че всеки миг тънко ще звънне тетива и стрела ще прониже сърцето на любимия човек. Той поставил себе си като щит пред това сърце и докато го слушал да бие, изведнъж с ужас усетил как страшното знание за предстоящите мъки се прелива в него, Йоан, като мъчително предчувствие, което му отнема всички сили и го оставя без никаква надежда.
Точно Йоан, единствен от всички, застанал с меч в ръка пред вратата и се сражавал с войниците, целият в кръв, с отсечено ухо, но без да отстъпи нито крачка, въпреки че едва се крепял, защото подът бил станал хлъзгав от кръвта, която шуртяла от него и от повалените врагове, чак докато Учителят, който бил останал без глас, изтичал изотзад към него и му изтръгнал меча. Тогава той с голи ръце си пробил път към свободата и избягал без да пожелае да види какво ще стане по-нататък, защото вече знаел, знаел какво ще стане по-нататък.
Би трябвало той да умре още същата нощ, просто от загуба на кръв, но добри хора го прибрали от крайпътната канавка и по някакво чудо оживял. В случая думата чудо не е употребена за красота на стила. Той бил съвършено уверен, че го е спасило именно чудо — мистична намеса — първата мистична намеса в неговия живот. (Традицията винаги е свързвала с Йоан мистични мотиви. Византийските автори използват като приложение към името му думата „мист“, чието църковно-славянско съответствие е „тайник“.)
Два месеца след гибелта на Назаретянина, когато Йоан за пръв път едва-едва бил изпълзял на четири крака да се погрее на слънце, го намерил Яков Стария. „Край — рекъл старият разбойник. — Стига си се занимавал с глупости! Да вървим, ей там съм спрял една каруца.“ От този момент Йоан за известно време престанал да бъде християнин. Сигурно би трябвало да го наречем отстъпник, но всъщност това не било никакво отстъпничество в строгия смисъл на думата. Просто от мъка и отчаяние той бил изгубил всякаква перспектива и затова съвсем му отпуснал края.
Няколко години по-късно, един ден, когато братята Боанергес се наслаждавал на заслужената си почивка в един вертеп някъде в покрайнините на Александрия и проливали „авантата“ в компанията на дребни занаятчии и проститутки, Яков изведнъж сръгал брат си в ребрата.
— Я виж кой е дошъл — казал той.
Йоан погледнал и видял, че до вратата стоял някакъв беден скитник, дълъг и сух като върлина, който бързо и лакомо ядял неапетитната си храна, като я вадел с мръсни пръсти от нащърбена глинена паница.
— Ами че това е оня същия Ахасфер! — казал Яков. — Ботадеус, „Който удари бога“!
— Не го познавам — отвърнал Йоан, — пък и не искам да го знам. Мисля, че него го е ударил бог, а не обратното.
Тогава Яков много живо му разказал за срещата между Учителя и Ахасфер в деня на разпятието по пътя към Голгота в същото време, когато Йоан умирал от загубата на кръв в дома на добрите хора.
Йоан внимателно изслушал цялата история от начало до край. Той изведнъж изпитал огромно облекчение. Значи нищо не е забравил. Значи през всичките тези години напразно се е измъчвал от мисълта, че Юда е съумял да избегне възмездието. Кафа също отдавна е станал храна на червеите. Пилат е недосегаем. Има и още хиляди. Те не са Го убили. Те само са Го оскърбявали. Те са хиляди и са безименни. Но ето че се появява един, който е назован. Дълъг, слаб, унил, такъв, който се храни с отпадъци. Който е ударил бога.
— Този човек трябва да бъде наказан строго! — казал Йоан високо. Той не знаел, че човекът вече е наказан достатъчно строго — толкова строго, колкото никой от смъртните не може да наказва. И, разбира се, в никакъв случай не би могъл да се досети, че като наказва това унило същество, което се храни с отпадъци, безвъзвратно нарушава волята на единствения човек, когото е обичал — единствен и сред живите и сред мъртвите.