Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— И дума да няма, започват да ти излизат хубави синини. — Погледът му изучаваше челюстта й. — Бъди благодарна, че не те е уцелил малко по-нагоре, тогава и окото ти щеше да е синьо.
Шокът й постепенно премина и тя отново бе в състояние да разсъждава.
— Трябва веднага да се махаме оттук. С него има още няколко мъже и те скоро ще се върнат.
Слейд поклати глава.
— Не. Няма.
— Има. Единият от тях е ранен, а други двама отидоха да го търсят. Теб също. Ако са намерили приятеля си, могат да се върнат всеки момент. Трябва да напуснем лагера, преди да се върнат. Те имат оръжие, Слейд. Те…
— Всички са мъртви. — Той обхвана лицето й с двете си ръце. — Аз ги убих. Бяха трима и ми пречеха да стигна до теб. Чух ги, когато заявиха, че са те довели в техния лагер. Справи се добре, док. Забави ги достатъчно и ми даде време да се върна тук. Намерих първия вътре в палатката. Убих го и скрих тялото му, за да не могат да го открият.
— Но…
Слейд нежно постави пръст върху устните и затвори устата й.
— Знаех, че няма да ти навредят, докато мислят, че приятелят им е жив и се нуждае от твоята помощ. Скрих тялото му, за да си помислят, че е излязъл да се облекчи и се е загубил. После проследих младежа, който ти хвърляше похотливи погледи, и го хванах. Трябваше по някакъв начин да се справя със ситуацията. Той беше по-умен и по-трудно успях да го поваля. След това успях да се върна тук навреме, за да чуя писъците ти.
— Наистина ли са мъртви? — Бе потресена, че Слейд ги е убил.
— Да. Мъжете, които застреляха Барт, щяха да убият и теб. Биха направили същото и с мен. Повярвай ми. Когато ги намерих, се опитаха да ме застрелят. Никога нямаше да те оставя сама, ако не бях убеден, че си в безопасност. Много съжалявам. Кълна се, изобщо не допуснах, че ще те наранят. Когато тръгнах, онзи там ти даваше храна и вода.
Тя видя искреността в очите му.
— Не очаквах, че той ще ме нападне.
Отново взе лицето й в ръце и я огледа съсредоточено.
— Наистина съжалявам, сладурче. Можеш ли да ми простиш?
Триша все още не можеше да повярва, че Слейд бе убил, за да я спаси. Той я хвана за китките, вгледа се в тях и се намръщи.
— И тук ще ти излязат синини. Ранена ли си някъде другаде? — Погледът му срещна нейния. — Кажи ми. Това копеле направи ли ти нещо друго?
— Не.
— Триша! Кажи ми! Нарани ли те някъде другаде, освен по китките и лицето? Малтретира ли те сексуално по някакъв начин, преди да дойда? Успях ли да пристигна навреме, или закъснях?
Сълзи напълниха очите й и я заслепиха.
— Ти дойде тъкмо навреме.
— Тогава защо са тези сълзи? — Той събра няколко от тях с палеца си и ги заоглежда, като че ли бяха нещо неестествено.
Триша се разсмя, отчасти от истерията, която я бе завладяла, отчасти от комичния му поглед.
— Ти никога ли не плачеш? — Тя подсмръкна, смехът й замря. — Бях ужасена. Плача заради това, което той щеше да ми стори.
— Не. Аз не плача.
Заявлението му не я изненада.
— Е, аз пък го правя, по дяволите. Виж ме, гола съм, мръсна съм, дори забравих да се покрия. — Хвана ризата си, която още висеше на врата й, дръпна я през главата и покри тялото си до бедрата. Огледа наоколо и откри останалата част от дрехите си, преди отново да погледне към Слейд. — Трябва да се облека.
— Не се движи. Все още трепериш. — Обви ръце около нея. — Отпусни се, док. Те са мъртви, а ти си в безопасност. В радиус от километър около нас няма жива душа. Сигурен съм в това.
Тя се обърна, отпусна тяло срещу него, обхвана с ръце кръста му и се притисна. Бореше се с желанието си да заплаче, когато той я прегърна. Даде си сметка, че ако Слейд не я държеше в обятията си щеше да изпадне в душевен ад. Присъствието му я караше да се чувства малко по-добре.
— Между другото, повече никога не го прави — въздъхна мъжът.
— Какво да не правя? — Триша вдигна глава и се взря в напрегнатото му изражение.
— Да провокираш човек, за да те удари. — Той поклати глава. — Какво щеше да стане, ако бях пристигнал малко по-късно? Нямаше да успея да стигна до теб, преди да те е убил. Щях да дойда, за да открия умиращото ти тяло, док. Следващият път направи всичко по силите си да останеш жива. Докато дишаш, винаги има възможност да оцелееш.
— Той се канеше да прави ужасни неща с мен. По-скоро бих предпочела да умра, отколкото да ги преживея.
Слейд изръмжа, показвайки гнева си.
— Не. Длъжна си да намериш начин да останеш жива. Знам, че за теб щеше да бъде ад и да те нарани лошо, но докато дишаш, трябва да се бориш за живота си.