Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Ти не разбираш. Този задник не завърза теб за дървото и не ти заяви, че ще те изнасилва така, че да крещиш.
Ядосан, Слейд я изгледа, едва си поемаше въздух.
— Изстрадал съм много непосилни неща, док. Нямаш представа за страданието и агонията, които съм преживял. Гледах как убиват приятелите ми, а те бяха всичко, което имах. Изпитвал съм болка, от която другите биха полудели, но аз все още съм жив. Защото се борех. Живях през цялото време с надеждата, че ще дойде ден, като днешния, да съм свободен. Цялата болка и мъка, по дяволите, всички унижения и издевателства са вече зад мен. Сега съм тук, с теб в обятията ми и съм благодарен за това, док. Разбираш ли ме? Търси винаги начин да оцелееш, но никога не се отказвай. Никога повече не провокирай някого, за да те убие. — Пое си накъсано дъх, красивите му черти се смекчиха. — Моля те. Не мога да спасявам труп.
Триша кимна с разбиране, гневът й си бе отишъл. Той бе страдал и тя нямаше представа колко дълбоко го е засегнало това. Година след година бе живял като обект за тестване. Беше виждал много хора, измъчвани до смърт, за които го е било грижа. Един от най-кошмарните й дни, който бе преживяла, бледнееше в сравнение с целия живот на Слейд.
— Обещавам.
Напрежението в тялото му отслабна.
— Добре. Ще хапнем набързо, ще вземем някои от нещата им и изчезваме оттук, преди някой да е дошъл да ги провери. Мисля, че екипи от моите хора вече са в района и ни търсят.
— Но тези мъже са тръгнали да преследват теб, Слейд. Споменаха за награда от петдесет хиляди долара.
Той изруга.
— За залавянето ми, или да ме убият?
— Не знам. Но съм сигурна, че това е без значение, ако си мъртъв. Те само споменаха за тези пари. Говореха за някой на име Томас, който няма да им плати, ако нещо се случи на сина му. А той беше човекът от палатката, когото си убил първи. — Тя му се усмихна. — Предполагам, че Томас няма да бъде щастлив, когато разбере, че момчето му не е между живите.
— Моя грешка. — Слейд сви рамене. — Той определено е мъртъв и се надявам никой от останалите да не получи тези кървави пари. Чу ли нещо друго?
— Бил, това е онзи там, говори по радиостанцията с базовия лагер. Предполагам, че имат няколко подобни, разположени в района. Екипите, които са тръгнали да те търсят, са доста, но смятам, че сме на твърде голямо разстояние от тях. Бил трябваше да се свърже отново с базата утре сутринта.
Слейд се усмихна.
— Няма да може.
— Когато ме хванаха, те вече знаеха, че съм лекар.
— Вещите ти са на мястото на катастрофата. По тях много лесно могат да познаят коя си, освен това поддържат връзка помежду си и обменят информация. Убеден съм, че те знаят кого търсят. Джъстис сигурно е разпространил лицата ни, за да помогне да ни открият.
— О, извинявай. Помислих си, че може да е важно.
— Разбрала си доста подробности. — Той й намигна. — Гладна ли си? Аз — да.
Тя кимна.
— Обаче първо трябва да отида до тоалетната.
— Иди се усамоти, докато ти намеря чисти дрехи. Има вода, виждам бутилките оттук. Вземи една да се измиеш, док. През това време, аз ще се погрижа за трупа и ще започна да сортирам вещите им.
— Благодаря ти! — Изведнъж обхвана лицето му и се наведе близо до неговото. — Ти ми спаси живота, Слейд. Просто… Благодаря ти.
Бавна усмивка изви устните му.
— След като съм ти спасил живота, обещаваш ли да ми излезе късмета тази вечер.
Триша се засмя. Не можа да се сдържи. Лицето му излъчваше толкова радост.
— Не мога да повярвам, че го казваш.
Мъжът сви рамене.
— Аз непрекъснато те желая, док.
Стана от скута му и се изправи на крака. Слейд я последва. Чувстваше се отпаднала от стреса, цялото тяло я болеше, но не обърна внимание на състоянието си. Повече се притесняваше, че от кръста надолу е още гола. Знаеше, че Слейд ще забележи, щом се отдалечи от него. Отиде до мястото, където стояха бутилките с вода.
— Възбуждаш ме — изръмжа той, когато тя се наведе да вземе една от тях.
Изправи се и го стрелна с поглед през рамо.
— Не трябваше ли да търсиш чисти дрехи, вместо да гледаш задника ми?
— Правя и двете. — Мъжът се запъти към палатката. — Искаш ли да се наведеш още един път, за да потърсиш нещо друго, преди да вляза вътре? Бих могъл да нахвърлям вещи по пътя ти и ти да ги събереш.